понеделник, 28 ноември 2011 г.

1278.2011.07.16Тази голяма секта

Книга 38


16.VII.147(2011)
София – Изгрев

ТАЗИ ГОЛЯМА СЕКТА...
(ЖЛО за един приятел)

06:43:12
- Малинов, но кристален; кристален, но пластичен; отворено поле за Истината.
Зилмèн – мой лъч на Христòво съзнание. Херувимна чистота и мъдрост от 71 виолетова фреквентност. Цуриòн не [...]

-          Контактът не върви, защо?

-         Божията жива милост предпочита нещо повече от писане. Абсолютното иска мълчание. Мълчаливите осияния не са даже одеяния и ожияния. Когато млъкна, давам повече. Никой не опитва Татван по-пълно от хората и ангелите с дълбоко виолетова, индигова хрисимост.
Отварям поле на небивало щастие от мига, в който почнат най-чистите и святи подражания на Водния Кристал!
Може сега да добавиш само онова стихотворение от Шели. Останалото ще кажа на Зилмен вътрешно и в чудесата на живота му. Когато хората и ангелите разберат какво казва Шели и го приложат, те няма защо повече да се прераждат.

Елма има предвид поемата "Епипсихидион" – един фрагмент от стих 150 нататък: на български текстът ще се  представи съвсем свободно и още по-ектремно от оригинала, но основните образи и идеи ще бъдат запазени:

Аз никога не съм си падал по тази голяма секта,
чието вярване е, че сме длъжни да си изберем
измежду всички в целия свят
само един любим или един приятел,
а всички останали, макар и да минаваме за справедливи и мъдри,
да обречем на студено забвение, понеже такъв бил кодексът
на съвременния морал и утъпкания път.
Утъпкания път, който всеки ден милиони бедни  роби
трамбоват с оловни нозе,
връщайки се при мъртъвците си в мъртвите си къщи
по широката магистрала на света,
с още един роб до себе си, също тъй скръбен до смърт като тях,
и с куп  ревниви и злобни врагове наоколо.
О, колко безрадостно е това несвършваемо пътуване!
А Свободната Любов се отличава от всяко светско злато
и от всяка чужда плът, добита законно, по това,
че не разделя нещата и сърцата
на строшени части от Цялото.
Така става с океана, начупен от вездесъщия северен вятър
или с огледалото на луната –
едно огромно напукано огледало,
обезобразяващо всяко нещо,
което минава пред него.
Там всяка форма е разробена на части
от невинния малък пакостник, който е хвърлил камък,
където и неговите очички и мило челце
се превръщат в нещо неописуемо смешно и грозно.
Така и хилядите образи на прелестта
сигурно и аз щях да ги обрека на високомерно презрение,
ако бях някой, когото шумният свят счита за голям умник,
и щях да цитирам като папагал авторитетите
които хвалят само разпарчетосаната любов.
Щях да им стана съавтор или глашатай да казвам-
че великата Книга, наречена Природа,
и написана от самия Бог в Небесата
преди всички останали книги,
ще се ревизира основно в следващия брой
на нашето жалко тримесечно списание...
А и Сократ, и Истинският Исус Христос
и даже църковният византийски Исус,
нито за миг не са престанали да настояват,
че всички живи същества трябва да се обичат с всичка сила
и денонощно да си прощават един дргиму
грешките и греховете -
за да задушат  най-после завинаги
Дявола на разединението
стегнал като октопод човешките души.

            Нещо повече, този фрагмент от Шелевия Epipsychidion доведе до следната страница в интернет:



Източникът желае да я преведем и да изследваме основно, да съобразим кои са извращенията и крайностите в така наречената "свободна любов" и да оставим в резултат само Божественото от тия усилия на човечеството да отхвърли хомота на Черната ложа и да се върне в рая, да възлезе на Новата Земя и в Новото Небе. Постарали са се съставителите на тази обзорна статия да дадат максимума, добре е да се изследва всеки автор и всяко съчинение, всяка биография, които могат да хвърлят светлина по този въпрос. Ние се стремим към Божествената диалектика и знаем, че заедно с тази антитеза на любовта по двама съществува реално и тезата в нейна защита, когато една такава любов е по волята на Бога. Както и синтезата "Троен ритъм", от която зависи цялостта на Битието и въобще неговото по-нататъшно съществуване.

В днешния случай с това кратко осияние за един приятел, чието име няма да се съобщава даже с инициали, за да не бъде смущаван, си личи нежеланието на Диктуващия и приемащия да се занимават само с текстове, без са се правят и най-малките опити за осъществяване на Тройтия ритъм и Тройновселенските токове чрез свещените гостувания и именно този вид обмяна, който поддържа младостта, живота и безсмъртието в Свободната Вселена.
През 1821 година Шели се запознава с младата италиака Емилия Вивиани, насилствено заточена в манастира "Сан-та Ана" в Пиза. Нещастната девойка, която се отличавала с изключителна красота и духовно изящество, тежко понасяла съдбата си. Между двамата пламва гореща любов. Нейна рожба е „Епипсихидион". "Епипсихидион" е словосъчетание от самия Шели. Съставено от двете гръцки думи "епи" (отвъд, над, свръх) и „тюихе" (душа). Означава „свръхдуша", "душа вътре в душата ")
Колкото и голям преводач да е Цветан Стоянов, той не е предал точно оригинала в един много съществен фрагмент от тази знаменита поема, където Шели пише за серафим, а не за "райски ангел", докато руският преводач е точен, поне в превода на тази дума (в другото се отдалечава още повече...). Нека сравним:
Seraph of Heaven! too gentle to be human,
Veiling beneath that radiant form of Woman
,

Ти, райски ангел, ти, надземна тайна,
забулила със женственост сияйна,

    Ты серафим, чье женское обличье
       Таит невыносимое величье,

Няма коментари:

Публикуване на коментар