сряда, 17 август 2011 г.

080.1985.01.02 Синята книга: том I - Числа

Книга 5 


2.І.121(1985)г.
София – Изгрев

СИНЯТА КНИГА

Том І
ЧИСЛА
Изображение на Интегриона, по обясненията, дадени от Елма

ВЪВЕДЕНИЕ
  "Синята книга" се състои от ключове към числата, буквите, тоновете, цветовете и формите. От най-дълбока древност мъдреците са търсели тези ключове. Много е казано, много е останало недоизказано. Лошото е, че празнините са повече от това, което е открито. Но досега никой никога не ви давал повече от онова, което получихте в България при последното ми идване. Ако го съберете и систематизирате, ще видите, че то никак не е малко. Давал съм ви насоки в продължение на няколко десетилетия, така че има какво да се проучва. Сега обаче ще оживя познатото с ново, коренно различно тълкуване на традицията. Това вече може да стане, защото вие сте подготвени от нещата, които ви говорих в новите материали. Принципното разграничаване на вселените и елементарните частици, на лицата Божии и на основните им проекции дава съвсем друг диапазон на тълкуване и обясняване. Този път ще се огранича в най-общи сведения за произхода, ролята и значението на това, което евреите нарекоха “кабала”.
Носителите на прамъдростта се охраняват от специални йерархии, отговарящи за точното, но същевременно и безопасно транспониране на идеите. Предметът “кабала” е окултен, но това, което сега ще ви диктувам, е от по-висока категория, тъй като Божественото е от Божествения свят, а окултното - от духовния. Новото сега отваря хоризонти, които са непознати. Окултното познание не се приравнява с Божественото, тъй като с окултизъм могат да се занимават и нечисти хора, докато Божественото е Христóва вълна, със стотици милиарди пъти по-мощна от всичко останало. Растенето там се извършва не постепенно, а мигновено или с невъобразими скорости. Затова окултистът може да си остане обикновен човек, докато Христовият ученик и любим непременно преживява вътрешна и външна трансформация, обикновено чрез интензивни страдания. Постепенно той осъзнава, че не познанието, а яснодействието е основа на Божествената вселена. Познанието не може да измени коренно характера, то носи само светлина. Докато яснодействието е онзи вътрешен импулс, който непременно трябва да се изрази, ако не искате да ви разруши. С това отговарям и на честия ви въпрос, защо предпочитам да контактувам чрез яснодействие, а не като глас или мисъл в главата. Наистина, Аз говоря и на принципното ви тяло, и на представното, но понятията и представите са от духовното поле. Искате ли да контактувате с ясновселената, тотвселената и хипервселената, първото нещо е да се отдавате на поривите си. Но, разбира се, има пориви и пориви. Онези пориви, които се дължат на нисши духове, се познават по това, че проявата цели задоволяване на лични вкусове и предпочитания. Поривите от Божествен произход носят силата на грижата, доброто и саможертвата, т.е. на Мировата Душа, на Отца и на Христа. Поривите от адски произход не могат да се съдържат единствено поради егоизъм, а онези, които се сдържат, се сдържат пак от егоизъм. Страхът от неизвестното парализира двигателните центрове на този тип егоисти, поради което в тях Божественото съзнание не може да се прояви.
          Кабалата – или, по-точно, ултравселенската мъдрост за ъглите, под които се проектира Тот – е нашата тема. Аспектологията в макросвета е само следствие от Божествената наука за ъглите, под които се явява Неделимият Кварк1 на Битието; обаче аспектологията тълкува съотношенията на небесните тела, т.е. на социалните качества, докато микроъгловата наука и изкуство има отношение към социалните добродетели. Така че, кабалата е наука и изкуство за привеждане на основния кварк в монадата в различни състояния, съответстващи на ъглите, под които се накланя неговият Прототип, т.е. самият Тот. Боравейки с пространството около индивида, астрологията разглежда аспектите на телата от обективната вселена, по отношение на субекта. Предпочитанията на супервселената са да изгражда качества, чрез съобразяване на индивида с околната среда. Импулсът на ултравселената е да проявява добродетели, чрез намеса на индивида в околната среда. Именно това е и Божествената Кабала - или сферата на ясно-действието. Казано по-просто: числата, буквите, тоновете, цветовете и формите са, и могат да бъдат, прояви на микросвета или на Божествените добродетели, докато планетите, звездите, зодиакът, домовете, както и всички техни обективни проекции извън нас са околната среда, която ни въздейства и ние трябва да се съобразяваме с нея. По тази причина, не случайно астрологията помага за формирането на личността, докато кабалата - или нейната Първоизворна Божествена Майка - се отнася към индивидуалността.
По принцип, новата онтологична наука, на базата на нумерологията, трябва да рисува произхода на нещата от Отца. Най-подходящ в този план е геометричният език, от който всичко се изяснява визуално. Определеността, носена от ясновселената, е математика и геометрия - носителки на порядъка, равновесието и пространствените форми. Мостът към създаването на света, следователно, е нумерологията.
Опитайте се да проникнете в дълбочините на това, което сега ще ви открия. Но, преди това, нека да направим един чертеж. Отдясно нанесете точка. Това е образ на Абсолютния Дух, макар и много обективиран. Придвижете точката наляво и образувайте, по този начин, права линия. Може да се каже, че посоката наляво означава проява на Абсолютния Дух. Единицата, значи, произтича от това движение. Когато се начертае елипса, на която правата, или част от правата, е малката ос, ще оживите Мировата Душа. Имайте предвид обаче, че голямата й ос трябва да е страна на равностранен триъгълник, на който точката е десният връх. Елипсата начертайте после, за да се съобразите с двете окръжности вътре в нея. Лесно е сега да разделите окръжностите на по три свята, но не с прави линии, а с особени вълнообразни, като най-долният свят, отгоре, образува вълнообразната основа на числото 2, а най-горният отдолу - на числото 7. Останалите третинки разграничете с криви линии, симетрично обратни на първите. Сега вече съм спокоен, че от тази космологическа фигура – или, още по-точно, онтологическа - можете да разберете как мъдреците получиха арабските, т.е. индийските числа. Проследете ги първо, а после ги изведете, като отделни чертежи, под първия. Пресечната чертичка на седмúцата се получава естествено - това е Сатурновата граница между физическия и духовния свят - или “Пазачът на Прага”.
Забележете: философията на всяко число сега ще произтича от световете, които обхваща. Например, вземете тройката - тя излиза извън триъгълника на Божествената Вселена и затова образува света или светското, израз на Юпитер; но самото й тяло влиза и в триъгълника. Чертайте я само до пресечните точки, за да се образува с триъгълника сърце. По-късно ще видите, че "пъкълът" - или "адът" - не влиза в сърцето, а е в частта извън него.
Проследете сега Марс или четворката: не обх­ваща ли част от "ада"? Също и седмúцата - това са, именно, противоречията и сблъсъците между мъжкия и женския егоизъм.
Нахвърлям примери напосоки; по-натам ще говорим подробно. Сега, открийте коя е Божествената коса и коя - духовната (в смисъл но коса за косене – б.п). Божествената коса я виждате като права, излизаща от точката и продължена с частта на четворката извън кръговете. Това е косата на Сатаната. Докато косата с обратна посока, надолу, излизаща от шестицата, е косата на Луцифер2.

2.01.121(1985)г.

ЕДИНИЦА



 (Число), познато на всички мъдреци като израз на Тот, Абсолютния Дух, Отца3Онтологично, то е най-началното - няма нищо по-първо от него. От край време се знае, че никое число, освен единицата, не може да остава неизменно, при умножение и деление на себе си.
Помнете: половината и всички останали части се изменят при такова опериране, но спрягането не може да измени единицата, носител на основата, праизворите, новите неща. Зората на Света не може да напусне своя трон! Ликувайки на няколко основни равнища, тя си остава все същата, по най-дълбокото си естество. Затова и я наричат “неизменна”. При това, тя не изменя и нещата, с които се умножава, зачитайки тяхната индивидуалност.
 Мрежите на ясновселената се изменят ежесекундно. Не мога да ви посоча по-малка единица от време, понеже нямате възможност да я осъзнаете. Тотвселената обаче има Точка на Абсолютна Неподвижност. Нейната миниатюрна двойница отразява напълно същността й, но се накланя под различни ъгли, с което създава убежни движения, изхвърляйки я на различни равнища, принуждавайки я да описва невъобразимо число криви, съответстващи на програмата на ясновселената. Лоното на тотвселената обаче остава напълно неподвижно. Няма понятие, по-подходящо за него от “Отец”. Математически, седмúцата е съчетание от Отца и Неговите неизчислими движения в Проявеното Битие, т.е., на окултен или по-точно на Божествен език, това е Бог. Онова, което говоря за положителната единица на друго място, е синоним на седмúцата - и знаците им са подобни. А когато говоря за Отец като за Отрицателната Единица, имам предвид едно тънко разграничение между Отца и Абсолютния Дух, което е още недостъпно за вас.
Припомням ви, че работата на Бога протича в холивселената, което ще рече "цяловселена". В тесен аспект, седмúцата е Христовото Съзнание или хипервселената, като кристален модел на холивселената, затова няма противоречие между единицата и седмúцата, като израз на Бога, защото ... "Аз и Отец Ми едно сме". Неимоверно трудно за вас е да разграничите и Отца от Бога, тъй като това са две състояния на един и същи Дух. По тази причина, в най-дълбока древност Индия придаде подобие на единицата и седмúцата. Наклонът на седмúцата не е нищо друго, освен израз на факта, че Бог е Отец, ограничил се в света на наклоните. Някои западни народи не обичат да означават седмúцата с пресечна чертичка по средата - и така определят принадлежността си към холивселената; за разлика от народите, изписващи, пресечната чертичка и свързващи се по този начин с Духа на Христа или с хипервселената, т.е. кръста. Задачата на първите е да не минават основно по пътя на страданията - и вие не ги укорявайте за това. Животът е единство от много наклони на Бога и никой не е в състояние да промени неговите основни равнища. Тези основни равнища са седемте тона на гамата, както и на всички спектри; Трите Вселени, четирите основни сили, петте добродетели и пр.
Освен тези равнища, има и други, за които съм ви говорил много и ще ви говоря и по-нататък. Основното в Божествената математика е сложността на абсолютната простота и простотата на безкрайната сложност. Любовта, следователно, е синоним на Бога, понеже Любовта се ограничава множество и множество пъти, слизайки на равнището на отделните части; докато по-точна дума от “Радост” за Отца няма. Това отношение между Любов и Радост е най-съкровеното, най-святото тайнство на Онзи, Който извира от неподвижността на Самия Себе Си. Неподвижността и подвижността, именно, са резултат на Силите, наречени от вас “Отец” и “Бог”.
 Най-парадоксалното за вас е, че седмúцата е най-подвижното число – нещо, което не знаехте и считахте, че, напротив, тя е също тъй неподвижна като единицата. С най-голяма подвижност означавахте двойката - подвижността на Селена, Луната, водата и пр. Но това е подвижност с неголям радиус, подвижност на вихровите движения; а подвижността на сатурнианците, представляваща живото тяло на Бога, има много по-голяма интензивност, тъй като частиците, които извайват структурата, трябва да намират постоянна връзка с модела й в Осияната от Отца - Мировта Душа, или ясновселената.
Опитвам се да ви предам с прости думи много сложни неща, но сега ще сляза на нивото на проблема за единицата като “път на живота”. Роденият с “път на живота” единица отразява същността на Абсолютния Дух - и това означава стремеж към отделност, независимост, зависимост само от себе си; живот, посветен на мощта; и осиянието, произтичащо от самия себе си, а не от нещо извън себето.
Не смесвайте себето с аза. Сега е моментът да изкристализират тези две психологически същности. Себето има отношение към единицата, а азът - към седмицата. Мнозина на Запад наричат аза "его". Наистина, има и още по-дълбоки психологически понятия, разработени единствено в многоплановата философия на Индия, които отсеняват най-тънките аспекти на Божиите равнища. Няма обаче сега да се спирам на тях. На славянски, няма по-точна дума за себето от “Отец” или “Татко”. Но в психологията, индивидът още не е намерил подходящо название у славяните, тъй като те не са още индивиди. Безспорно, те имат нещо много по-загадъчно и принципно ново, с което идват в настоящия космически момент на Земята - обаче само онези славяни, които са оформили съвършено челото и носа си, могат да претендират за развита индивидуалност, т.е. за “себе”.
Живот под влияние на единицата преминава в съобразяване със себе си; коренно и дълбоко преобразяване на външната действителност, в съответствие с най-неизменното у себе си; абсолютна неподатливост на чужди влияния, искащи да коригират поведението на единицата; съзнание за собствената пълноценност и уникалност; невъзможност да се поставя в зависимост от други; носителство на закони, импулси и творчески изблици, преобразяващи света с единната мощ на Онзи, Който се крие в монадата.
 Монадата - ето езотеричната същност на единицата, “искрата Божия”, както я наричат народите. Никой не нарича аза “искра Божия” - не той, а именно монадата или себето се отличава от останалите монади. Индивидуалната неделимост и неповторимост, физиономията на отделния човек, неговото име в Битието, неговата съкровена мисия и предназначение, поверени именно нему и изключително нему - ето основното значение на "път на живота” единица.
 Тъй, както Монадата на Отца е неделима, неподвижна и непоклатима, тъй и истински позналият се индивид не може да забрави никога приказното нашепване в самите най-съкровени глъбини на себето си - на оня най-тих глас, който е гласът на Отца! Отличава се той по това: на всеки говори различно, на всеки нашепва истини и познания, които не се срещат никъде, не са съществували никъде и никъде няма да се появят в този вид. Но користните духове и цивилизации, намиращи се на ниско стъпало на развитие, се мъчат да монтират звука на всяка монада в какофонията на собствените си химери. От гледна точка на нейните композитори и дресьори-предатели, т.е. плебеи, това не е какофония, а нещо стройно и хармонично. В аудиторията на космоса обаче тези нещастни опити звучат потресаващо кошмарно, понеже включването на монадата в колективна програма, несъздадена от Отца, означава велико мъчение за нея и, следователно, издаване на звуци на най-дълбоко страдание и мъчение - приглушени за нечуткото ухо, но раздиращи просторите на космоса с пронизителността си. Такава е картината на индивидите, които още не са намерили път към личността. Но за личността ще ви говоря следващия път, когато се занимаем с числото 2.

12.І.121(1985) г.

ДВОЙКА


Озирис и Изис са съпрузи. Изис има нощното небе, а Озирис – дневното. Нощното преимущество е непроявеността – Нощта е пълна с възможности и семена. Звездите на нощното небе – това са семената на Духа Божий, които покълват само в прегръдките на Космичната Нощ! Проследете по интегралния чертеж очертанията на Нощта - тя образува кабалистична елипса. Кабалистичната елипса основава Непроявеното Битие, но битие - т.е. определеност. Определеността на Мировата Душа, която е Двойката, искри като необозрима плетеница от криви, които са математически модели. Праматерията - или Прамайката на Проявеното Битие - се обгръща от Мировата Душа - или Тази, Която не е проявена, но е определена. От нея има няколко основни четни проекции: осмúцата, вътре в елипсата (Проявеното Битие), и нейното деление на четири “стихии”, наречени от космолозите ви “сили” или “типове взаимодействия”. По този път, на основание на четността, се получава и дванадесеторният дележ.
  На Мировата Душа, значи, принадлежи полярността, т.е. принципът на двойката. На друго място съм ви казвал, че полярността - това е двоичен код на информацията. Може да ви изглежда твърде елементарно, но на базата на положителното и отрицателното се гради цялото Определено Битие. И самите линеарни модели на ясновселената, за която сега ви говоря, се оформят математически и графически не по друга система, а тъкмо по двоичната. На вашите създатели на компютри това би прозвучало понятно – именно двоичното кодиране сега е в основата на калкулаторите и системите за логически операции.
  Усукването на елипсата в осмица обаче не е пър­вият акт. Първо, за да съществува самата елипса, трябва единицата – или Проявяващият се Отец – да се кръстоса със Своята перпендикулярна ос, обра­зуваща оста на елипсата. Перпендикулярът, по този начин, е проява на Отец и Син, в пределите на Бо­жественото Съзнание. Обаче Проявеният Отец не спира до там. Той продължава проявата си и извън пресечната си точка с перпендикулярната ос, като така прониква и в “ада” - сектора извън осмú­цата и извън триъгълника. Така, именно, се образува кръс­тът – символът и мистичното оръжие на Хрис­тос, Който има власт и над пъкъла.
 И така, Отец - или Тот, Абсолютният Дух - ос­новава Точката. Придвижването Му по права ознаме­нува просторите на Изявения Отец, но в Божестве­ния свят. Пресичайки границите на елипсата, Исти­ната Му придобива определеност - и там Той може да се нарече "Определеният Отец", което обаче не е Отец, а е Майка, по-сродна на понятието “Мирова Душа”. Това е майката, още в периода на бремен­ността. Мистически, зачатието се извършва от влиянието на Божия яснóн в пределите на елипсата. Оттам той вече, оплодил ясновселената с уникал­ност и ограничен от нея с определеност, продължава летежа си до физическото му раждане – пресечната точка с оста на елипсата.
 Ако проследите кривите на елипсата, отгова­рящи за зачатието и бременността, ще видите, че те, практически, се проявяват като половата сис­тема на жената и като прèгнанса – т.е. извивката на корема й при бременност. Когато създавате обемния модел на интегриона, представете влиза­нето на Божия Лъч в елипсата като влизане в огъ­ната цепнатина.
В природата елипсоидът е неправилен и се на­рича с великата и проста дума “яйце” – женския полов продукт. Яйцето, в най-древни времена, фигурира като образ на Определената Вселена, в космогони­ите на повечето народи.
  Нека открием сега зародиша – не само в яй­цето, но и във всяко семе, което го е оплодило и ко­ето се отличава с глава и опашка. Т.е., за разлика от яйцето, мъжката му поляризация надделява над жен­ската (единицата - над двойката) и по този начин семето (сперматозоидът, фотонът, видеонът, иде­онът, яснонът) е приведено в движение.
Тук вече стигнахме до същността или естест­вото на двойката, за която говорим: Определеното Битие и превръщането му в Проявено. Ако оплоде­ната яйцеклетка не беше получила липсващата по­ловина от кода на определеността, то тя не би за­почнала да се дели. На тази основа протича, по прин­цип, делението на Цялото на неговите неизброими части в Проявеното Битие. Но преди делението на множество части, царува Импулсът на самото деле­ние на Цялото на две.
Проумейте сега колко сериозен е моделът, който ви давам: осмúцата (осмоидът - пространст­вената осмица) не е нищо друго, освен яйцето, пре­живяло първо деление на две. После то ще се раздели на четири, на осем и пр. Именно този импулс кара семето да покълне едновременно в две противопо­ложни посоки: коренче надолу и стебълце нагоре.
  Та искам да ви кажа: онзи, който е още само еди­ница или само нула; който не може да приеме същ­ността на живота – двуцентровия стремеж, дву­центровото съзнание, - той не може да се превърне от индивид в личност: отхвърля или природата, или духа. А животът е осмúцата, набраздена от своите мириади деления; осмúцата, означаваща равновесие и равностойност на природното и духовното битие.
Ако всичко произтичаше само от знака на чет­ността, то ембрионът щеше да заприлича досущ на осмица. Но, той се е завил на деветка...
  Този природен процес се отнася и за душев­ната същност на двойката. Пратеник на Мировата Душа, който поляризира Битието, тя оформя, преди всичко, раздвоението на духа, което го превръща в душа.
Прадухът, отразен стотици и хиляди пъти във всяка отделна монада, най-после един ден решава да се превърне от индивидуалност в личност, т.е. от неделим в делим. Съзнанието, босо и голо като дух, започва да се облича в дрехите на дадена епоха, да учи езика на околната среда, да търси контакт с нея и, най-вече, взаимно разбирателство. Празното поле на личността започва да се попълва с опит. Двой­ката поверява на личността пластично съзнание, способно да приема формата, в която са го поста­вили.
 От Истината могат да останат само основ­ните съставки, но природата позволява творчески експерименти, с възможност за грешка. С този ход, тя прави нещо уникално: тушира чувството за един­ственост, непогрешимост; силата на индивида се оказва изправена срещу тази на други индивиди, при това, с не по-малка уникалност или позиции. Персо­нификацията означава ти да приемеш, че има и други истини, с които трябва да се съобразиш. Означава още, обстоятелствата да те направят подчинен на тях, за да се научиш постепенно да уважаваш чуж­дото мнение. Основата на двойката е границата между физическия и сърдечния свят (виж чертежа- б.п.)Това означава, че тя е стъпила върху физическия свят, но не го прониква. С това се обяснява защо тези, които са под нейното влияние, се интересуват повече от емоции и умствена дейност, отколкото от физически процеси.
 От винта не можеш да очакваш друго, освен, при въртене, да влиза и излиза. По същия начин и двой­ката не остава на едно и също място, при циклич­ното си възвръщане. При нея има, същевременно, и постъпателно движение, развитие. На спиралата се дължи еволюцията - разгръщането на творческия план на Бога. Това управлява и ритъма, т.е. трепте­нията, вибрациите. Този пратеник на Мировата Душа – двойката - носи, следователно, стихията на материализацията, работата, обличането на духо­вете в плът. С това се ражда потребността от тяло, но също и от дом, приятна интимна атмос­фера, тишина и покой, с което става възможно рас­тенето и развитието. Принципът на вегетацията, на кръженето в природното лоно - с това се отли­чава коренът на двойката. Тя се грижи, но предимно за материални неща, с което се ражда най-великият импулс – майчинството.
  Гърдите на майката – ето престолът на яснов­селената! Под властта на двойката е и стомахът. И в двата случая, става превръщане на формите в субстанция; на твърдите храни – в течности. Само че първият процес е лактация, а вторият – асимила­ция. Основната борба на тази велика сила е да пре­върне всичко в храна, в материални условия за себе си и за децата си, но “презрението” й към седмúцата не винаги се изразява в разрушаване на формата. При кърменето на рожбата си, майката съдейства за изграждане на формата. Това преминава в опас­ност, само ако слепият инстинкт за ядене и хранене на потомството надделее над природния или духов­ния разум – тогава лакомията става неудържима; страхът, да не би да умре от глад поколението, става неконтролируем - и по този начин телата на организмите, животните и хората постепенно се обезформяват, при което загубват красотата на костите и мускулите и останалите първоначални форми, определени да бъдат пропорционални и кра­сиви. Тогава лицето и тялото се приближават към формата на кръга – т.е. на лунния тип.
  [Зодиакалният знак] “Рак” е знакът на числото 2. С това той определя двете си основни форми на физическото поле: храненето и кърменето; осно­вите на сърдечното поле: искането и предлагането; и на умственото поле – интереса и молитвата.
Противоречието и страхът се явяват по-късно в еволюцията на двойката, с цел тя да продължи ус­пешно движението към просторите на съвършенст­вото и производството на себеподобни.
  Психологически, личността произлиза от две думи: “лице” и “личен”. Ако слънцето – или единицата – управлява целия мозък и се отразява във формата на черепа, т.е. сферата на френологията, то лу­ната и двойката работят с лицето – сферата на физиогномиката. И придобиването на лице, в еволю­цията се нарича придобиване на личност, понеже де­тето става възрастен или животното – човек, само при развитието на речта и обмяната на ма­териални и духовни ценности. Обмяната, значи, носи персонификацията: получаваш това, което нямаш, а даваш онова, което имаш. И понеже всеки индивид има нещо уникално, то, ако не желае да го обменя с друг индивид, той не може да се поляризира и да разчупи кръга в спирала. Трябва да се появи опозицията, в пространството между две противоположни планети, както и поляри­зацията в микросвета, а също и делението в органи­ческия свят, за да преодолее индивидът своята инертност и да се обогати със значението на чуж­дата опитност, на другия индивид. Когато този процес, от принудителен, се превърне във вътрешна необходимост и човек се научи да разговаря с дру­гите и да обменя с тях ценности, без да се затваря, става сложното превръщане на индивида в личност. Това се нарича “персонификация”.
  При случаите, в които оформените личности решат, че стелиумът от оформени души може да следва общ житейски и творчески път – вече не само по двойки, а в констелация, т.е. “съзвездие”, равно на галактика или метагалактика, - тогава личността се превръща в групова духовна личност и персо­нификацията се превръща в универсализация. Ще ви говоря за нея, когато дойдем до значението на тройката, на осмúцата и пр.
  Засега човечеството рядко излиза от модела на личностното съзнание, дори и когато е оформено съвършено – и затова собственият му дом може да бъде убежище за не повече от няколко души - пре­димно свързани с кръвна връзка.
На планетите и звездите, където новият тип съзнание – универсалното - е станало доминиращо, при това без да се губи индивидът и личността, се живее на големи сродни групи, в които има постоянна обмяна на ценности, енергии, чувства, преживявания, идеи, състояния, като по този начин се ликвидира с болестите и нервно-психическите отклонения, ти­пични за планети като вашата, където хората оби­тават постоянно само в собствения си дом.

20.ІІІ.121г.

ТРОЙКА


Абсолютният Дух носи творчество; Духът Бо­жий - съвършенство. Като тяло на Духа Божий, тройката носи именно съвършенство – най-главното ú качество. Прасатвичното състояние на матери­ята допуща "Пралайя" - особено състояние на Миро­вата Душа, понасящо принципа на отклонението и погрешката. Пралайя е Любимата на Абсолютния Дух. Когато говорим за Нея, имаме предвид именно двойката, но имагинерната двойка, както Абсолют­ният Дух е Имагинерната Единица. Природата - или Определеното Битие, което се превръща в Проявено - се изразява чрез положителната, “нормалната” двойка. Тя изразява същността на отрицателната двойка, превръщайки правите токове на Абсолютния Дух в променливи. Променливите токове преработ­ват в определено Неопределеното Битие – сиреч, импулсите на тотвселената.
  При тройката се наблюдава възвръщане на Абсо­лютния Дух към Своята същност, с тази раз­лика, че вече е преживял самоотчуждението, преми­навайки през определеността на ясновсновселената – не само преживял, но и надживял. Пратките на Тот, определени вече от ясновселената и получили съ­вършен, завършен вид, са онзи свят, който наричате “духовен” - и неговият господар е Духът Божий. Бо­жият Дух5 не е нищо друго, освен Тот, примирил се с определената Си част - определяна постоянно от ясновселената.
  Цялото пространство се намира под Негова власт, понеже именно пространството носи осно­вата на съвършенството. Това съвършенство обаче не е статично, както си мислят някои. То съдържа не само закона на съвършеното проявление на Духа, но и свободата на Духа да се проявява по Своя воля.
 Носителите на тройката, значи, имат едно ос­новно достойнство и един основен проблем. Когато се проявяват, те се проявяват най-съвършено от всички. Това им се удава с лекота. Може да се каже, че самият духовен свят, с всичките йерархии в него, е представен от тройката. Следователно, плодо­вете на еволюцията, които са приели най-съвършен, красив и прекрасен вид, преминават от природното в духовното битие – т.е. стават безсмъртни. И целта на природните сили, на природните йерархии, е именно да отклоняват съществата от първородс­твото им, да привличат духовете към въплъщение в неорганизираната материя, с цел да преобразуват Хаоса в Истина, Добро и Красота. Истината - осно­вата на тройката – е именно онова, което същест­вата осъзнават, под нейното влияние. Основата на двойката е колебанието, противоречието; Майя - полето, съблазняващо съществата с неща опреде­лени, но, с това, и ограничени. Истината насочва съществата към нова неопределеност, възвръщайки ги към царството на Отца им.
Тъкмо тук е и парадоксът: светът мисли, че Ис­тината означава максимална определеност и затова проповядва “една-единствена истина”, валидна за всички, докато Духът Божий проповядва Истината такава, каквато е: определена, но с могъща фаза на неопределеност. Като си спомните какъв е моделът на атома, ще Ме разберете. Теориите, осъзнаващи неопределеността на елементарните орбити, трябва да се имат предвид много сериозно. Предме­тът на тази неопределеност на атома е много по-сложен, отколкото си представяте. Това, което поддържа определеността на орбитите, на движе­нието, е ясновселената; онова, което се намесва, за да ги “обърква”, е тотвселената. Третото нещо, ко­ето осъществява баланса между определеност и не­определеност, се нарича "супервселена" или "духовен свят" - и неговата роля е промяната на формата, съдържанието и смисъла, по посока на съвършенст­вото.

1.VІ.121г
Работата, например, има пряко отношение към тройката, именно защото Духът Божий работи, не твори като Отец. Работа няма и в нисшите светове – там всичко е програмирано движение, макар и да има свободна воля, но тя е на нивото на микросвета, не в биоса. Програмираността на биосферата – ор­ганическата сфера – нараства рязко, в сравнение с механиката на неорганичната. На нивото на физи­ката [обаче], независимостта на някои частици да тръгват по свои, индивидуални пътища, е много по-голяма, отколкото при биологичните обекти. Въп­реки че последните са построени от физични, прин­ципът на двойката и четворката при тях рязко ог­раничава свободата на неопределеността.
По тази причина петицата, т.е човекът, отново се възвръща към свободата на волята, но този път с нещо особено - не работата, както е при духовете, а ученето. При човека няма още работа - има само труд и мъчение. Работи само Духът и супервселе­ната, мощно превръщайки програмата на ясновселе­ната и творческите корекции на тотвселената в плодове на Съвършеното Битие. Следователно, ра­бота в човешкия свят има само дотолкова, докол­кото се произвеждат съвършени продукти на култу­рата. Под “култура” - на първо място - разбирам про­ява на хармонията във взаимоотношенията[после] - съвършена красота на света, който съграж­даме; присъствие на небесните цивилизации, проявя­ващи само такива програми и импулси, които носят живот, младост, щастие, мъдрост и съвършенство - т.е. безсмъртие. Всичко това е работа.
Под мощното въздействие на тройката, дори и във вашия свят, когато на отделни места отделни проводници на супервселената - предимно музиканти, поети, философи - са успявали да свалят на Земята нейните влияния, може да се каже, че това е било работа. С тези изключения обаче човечеството все още не може да се причисли към духовните йерархии, които работят истински. Човекът, по принцип, не е само дух, поради което неговата основна задача е ученето.
  Казвал съм го много пъти: вие сте дошли само да учите - за всичко останало Бог е промислил. Вра­говете на човечеството обаче са ви излъгали, че природата не може да ви изхранва естествено и са вкарали хората в системи на труда и мъчението, представящи ги за "работа". Но резултатите от “работата” не са налице: човекът остарява, погроз­нява, съсипва се и умира - т.е. не остава вечно млад и безсмъртен. Истинското ви предназначение като човеци, наистина, е ученето; но това не означава, че ученето е нещо по-долно от работата. Напротив, Космическият Човек, като антипод на Божия Дух, учи по-съвършено от всички и по този начин направлява работата на самия Божи Дух! Те, в своята единна цялост, представляват образ на Бога - по-съвършен, отколкото поотделно.
Ако ангелите съставят духовния свят, т.е. су­первселената или светът на работата, то какво оз­начава стихът в Писанието, че Бог е създал човека малко нещо по-горе от ангелите?7 Не значи ли това, че ученето може да има измерения, още по-високи от тези на работата? Работата предполага ангажира­ност с изпълнение на програма – колкото и да е творческа, това вече ограничава работещия в пределите на разумните закони на всемирното равновесие; докато съзерцаващият, учещият, вникващият в тайните на Битието и Бога е абсолютно неограничен, тъй като не се вмесва в цикъл на действие. По тази причина, свободната воля на електроните – свободната воля на неорганичния свят - се отличава коренно от свободната воля на човека, от петото измерение.
Светът на физиката, който е кабалистично триизмерен, въпреки множеството физически и математически измерения в него, предполага, преди всичко, съвършенство, а не Прометеевски пориви. Той, по необходимост, е метафизичен - там революции не се допускат. На човека, именно, кабалистично подвластен на петицата - числото на Космическия Човек - се падат Революциите на Битието, като спонтанен плод на ученето.
 Титаните - това са несполучени хибриди между богове и човеци, които си въобразяват, че имат право да развалят класическите закони, за да въвеждат "нови". Всяка класика, по принцип, идва от тройката. Само Космическият Човек притежава полето на мутациите - скока на качествените изменения, който Го отличава дори от Духа Божий! С това не принизявам Третото Лице на Бога, понеже съвършенството не е нещо по-маловажно от мутациите. Просто, новата форма, която се получава след Божествена мутация, е отново триумф на супервселената - триумф на съвършенството! Обаче точно Човекът е онзи, който предизвиква тази промяна - именно защото се е вглъбил в изучаване, напускайки за определен период работата. Просто, това е следствие на информационен скок.
 Цитатът: “Не се грижете за утрешния ден!” - ето парадоксалното кредо на Иисус. Той визира тъкмо този закон, с оглед да ограничи природните и духовните ексцесии и да съсредоточи вниманието на новото творение, наречено “човек”, във фокуса на Меркурий - т.е. ученето.

4.VІ.121г.

ЧЕТВОРКА

  Ако тройката продуцира аристократите, пре­тенциозните, проявяващите се навън в света - чрез “приятния тон”, обноските, куртоазията, - от чет­ворката не можете да очаквате такова нещо. При тройката има и “отвратителни”, според речника на четворката, прояви: високомерие, надменност, пре­небрегване на простолюдието, “наказване” на непос­редствеността чрез надутост... Но четворката е пряма. Подмолните й периоди може да са дълги по­ради други, по-силни влияния, но непременно идва мо­ментът, когато вулканът избухва! Организацията на четворката не е тази на седмицата. При седми­цата, организацията сякаш се налага от чувство за дълг – при крайна умора, потиснатост и отреченост от света. А при четворката организацията пред­шества и следва поредната ерупция. При четвор­ката нещата са като при военните: постоянна бойна готовност с пълен ред и порядък. Но, при ре­шителни минути, този ред може да погуби устоите на четворката без следа.
  Преобразяването на природата – на това служи числото 4. Простотата и редът не са единс­твеното му значение, а преминаването му от един ред в друг ред. Тази трансформация обаче е неже­лана и всява паника в повечето хора с “път на жи­вота” четворка. По тази причина, те не могат да се настроят пластично и рухват, след като са строили цели крепости от сигурност и постижения. Нямат ли понятие за предназначението на своето число, това е почти неизбежно. Ако обаче правят мисловни опити и, постепенно, и на практика да променят стереотипите и нагласите си; да реагират по-гъв­каво и с оглед на чуждото желание, а не само на собственото, те имат шанс да преживеят небивал прелом в живота си към свобода и добро.
 По-бърза еволюция от тази на четворките, осъзнали този закон, няма в нито едно от остана­лите числа, понеже тяхната енергия е неизтощима! А енергията им е не друга, а творческата сила на самия Бог Отец! С импулса за творчество се отли­чава само Тот - Абсолютният Дух.
Не смесвайте творчеството с разрушителната експлозия - те нямат нищо общо! Това, че едни чет­ворки са тъкмо такива - посягащи на свободата, премазващи всичко, проявяващи страхотен егоизъм, пълно отсъствие на такт и разбиране, а други чет­ворки са плахи, потиснати, нереагиращи, катастро­фално комплексирани и съсредоточени в единстве­ната мисъл: “Дано не сбъркам нещо!”, е само доказателство за кинетичната и потенциалната енергия на четворката.
Творческата енергия бива потенциална и кине­тична. Потенциалният квадрат живее под постоя­нен страх от разрушаване на собствената струк­тура, от което произтича негативната фаза на Марс - инстинктът за самосъхранение. Първото нещо в четворката от този тип е постоянната на­остреност на слуха. Второто - готовността за по­бягване при най-малкия шум... Трето – борбата с нокти и зъби за собствената кожа, когато тя е в опасност. Психологически, това има огромно значе­ние за опазването на вида. С този начин на разглеж­дане на четворката, вие можете да си обясните ня­кои реакции, останали от животинския свят у вас, които сте ги считали повече за "лунни". Но Луната само помага на страха, а не го произвежда. Страхът, значи, - ето коя е потенциалната проява на нисшия Марс, квадратът, четворката.
Агресивността, свирепостта, жестокостта, грубостта е неговата активна проява (ако говорим за адс­кия Марс - б.п.).
  Сега - да проследим творческото начало на четворката. Самият Тот, както казах в началото, е имагинерната единица. Но с превръщането на си­лите многократно, Тот канализира творческата енергия до света на четвъртото измерение - си­лите на природата. Те са известните типове взаи­модействия.
Първото е гравитацията. На четворката е съ­вършено невъзможно да не изпитва или предизвиква привличане. Вторият тип четворки са електромаг­нитните. Те пък не могат да не пътуват. Третият – ядрените, откритите само за себе си. Четвъртият тип - това са “слабите”, оставените на произвола на страховете и комплексите си; а по-висшите чет­ворки - на “страха Божий”.
  Ще започна отзад напред. Страхът Божий - “на­чалото на всяка мъдрост” - се отнася именно към слабите взаимодействия. На четворки от този тип, преминали вече над животинския стадий, най-глав­ният мотив в живота е послушанието и изпълнени­ето на волята Божия. Парадоксът на тяхното пове­дение не може да се обясни абсолютно с нищо друго - понеже природата им постоянно се изменя не според “плета”, а според “тоягата”. Те могат да прескачат “плетове” с неимоверна височина - “тоягата” на Бога е играла хубаво върху тях... Тази тояга обаче ги гони по най-различни терени, очаквани и съвършено нео­чаквани, а това налага на бягащите да се приспосо­бяват и пренастройват със скоростта на страха за живота си... “Пластичният” тип четворки създават в битието ефектите на слабите взаимодействия: от тях може да очакваш всичко. Закономерност няма. Или, ако има, тя не може да се побере в понятията ви.
  Понеже квадратът има четири страни, то че­тири, наистина, са и типовете четворки.
Погледнете, например, електромагнитните, светлинните четворки. Те никога не могат да се спрат на едно място. Естеството им е такова. Те са носителите на даровете на живота, преносители на монади, отключватели на програми, пратеници на Тот, Който радиира непрекъснато! Пречите ли на такава четворка да се проявява и разширява навън, тя ще ви изгори безмилостно.
Ядрените четворки са нещо наистина непости­жимо. Техният обсег на действие е практически не­видим, понеже е потънал дълбоко в недрата на съз­нанието им. Психическите съдържания на такива се държат в пълното подчинение на колосална подсъз­нателна сила, която усмирява и неутрализира и най-мощните токове, стремящи се да излязат навън. Това са трагични, даже не драматични четворки, ко­ито често умират, блокирали всички тайни и явни изходи на съзнанието навън. Самите те не разбират защо става така. Постоянно патрулират с най-тежко психическо въоръжение самите себе си - да не би да прескочи най-малка искра навън, към света. Те имат строго определено количество електрони на­вън, пълна наситеност на валентните връзки, по­ради което силата им остава в затворен цикъл, съз­давайки благородни метали.
Ако срещнете някога такава четворка, ще я поз­наете по това, че блести като чисто злато без ни­какви примеси; при това - не рядко дълбоко под зе­мята; понякога – неизлизаща въобще на повърх­ността. Такива чисти, златни жили, първо, трябва да се търсят с цената на самоотричането от всичко останало; после, не трябва да се очаква, че те ще реагират на обикновените и многобройни “ре­активи”, когато се опитвате да направите съюз с тях. И, трето, опитите за повдигане на такава жила само с две ръце се увенчават, по понятни причини, с пълен неуспех.
 Ядрените четворки могат да бъдат разтопени на огън, но не и вкарани в химическа реакция, освен при много специални условия. Тях ги разтваря само "царската вода" на предаността, тоталната всеот­дайност и десетилетията подвизи за завоюване на доверието им. От тях обаче има най-различни разно­видности: най-скъпи златни украшения на дома; пари, които купуват всичко, но и погубват нещастника, който се влюби в тях; съставки и елементи на сложни уреди; и – най-после – като органически най-редки метали.
При тежки увреждания на подсъзнанието, ядре­ните четворки трябва да вземат екстрени мерки да поукротят блясъка на чувството за собствена свръхценност, на претенциите за неприкосновеност.
От един вид четворка в друг се преминава много трудно; но при напреднал рак на духа, наречен себе­любие, няма никакъв друг изход, освен съзнателното алхимично превръщане в един от останалите три типа четворки. Макар че желязото е образът и символът на четворката, от което можете да изка­рате някои основни значения, препоръчвам на ядре­ната четворка, при опасност за себе си, да премине в светлинна - хелиева. Това ще рече самораздаване на всички. Ако не е възможна тази реакция, Аз я съ­ветвам да приеме другата алтернатива: изпълнение на волята Божия.
 Няма ли доверие на себе си или на другите, ос­тава последното спасение: гравитацията. Но и тук има варианти: от пълното сливане с някой друг, по-силен от нея (интимния вариант), до орбиталното поведение (платоничният вариант). Ако обаче гра­витационната четворка приеме едното или другото, трябва да се откаже от себе си - или напълно, или частично. Пълното самоотречение (необходи­мостта от брак) не е нещо недостъпно за тези чет­ворки, но това става само по повеля на съдбата, т.е., само кармично, тъй като инак четворките - дори и от гравитационен тип - са най-големите виртуози по пазене на критичната дистанция. Не е лош и орбиталният вариант, само че тогава чет­ворката ще си остане планета - и нежно ще бъде сателит още много, много дълго време, докато инерцията й се изтощи (а тя е специалист и по инерция... ) и, най-после, падне в обятията на Огне­ната Любов - Там, Където "Погубваш" Самия Себе си.
Жаждата за силното и предпазването от тази жажда - ето квадратурата, която се сключва в ду­шата на четворката. Не я ли разреши творчески, тя се самоунищожава, както прави нейният представи­тел, скорпионът, при стесняване на огнения обръч...

5.VІ.121г.

ПЕТИЦА


Най-подвижното число след Луната. Онзи, който има "път на живота" петица – било по вибрация, било по "жив израз", който се получава при сбора на днев­ната вибрация с часовата, усеща настоятелното копнение да общува и да знае. Общуването – обмя­ната на познание, на впечатления, на ценности, - иде все от петицата. Определено е именно чрез пети­цата Космическият и Христовият Човек да имат ос­новните очертания на човешкото тяло.
Няма по-“слабо” число от петицата, в смисъла на съвременната физика. Слабите взаимодействия по­сочват входа към петото измерение, въпреки че са резултанта на четвъртото. Петото измерение, в което живее именно човешкият дух, потвърждава за­кона на обмяната, така че и най-елементарната об­мяна на токове, вещества или информация говори за присъствие на човешката раса. Съществата под човека са създадени чрез неговото пряко участие. От неговите органи, олтари, престоли и пр. се про­ектираха четвъртото и третото измерение, всички по-долни царства. Абсолютният Дух твори, но чрез Своята изява като Човек. Наистина Той първо сът­вори “небето” и “земята” и “водата” и “въздуха” - т.е. четирите вида взаимодействия, - но това още не бе проверено.
Проверяването на Битието, сверяването на творческия модел с практическото битие става единствено чрез човека! Практиката е критерий на Истината - това е, действително, фун­даментален закон. Проверката на Истината се из­вършва в условия на свобода на волята, по-добре от всички други методи. Така, праматерията и праенер­гията се фокусират в полето на петицата, което провежда този гигантски космичен експеримент.
Именно по тази причина, петиците сноват със скоростта на светлината или мисълта навсякъде из Островите на Идейното Битие, можейки да откъс­ват от него онези идеи, които още не са проверени. Като откъснат такава идея, те я подлагат на про­верка в практиката, с което чистят супервселената от фантасмагориите на духовете. Работата, която извършват петиците по този начин, е неоценима - както за Бога, така и за всяко отделно поле. Тот иска да се проверяват не само идеите, но и творчес­ките импулси. Субективното - плод на свободната воля - се проверява само в света на обективното - резултантата на Битието.
Най-същественото на този опит – приоритет на човека – е обвързаността му с човешкото тяло. Това значи, че верните и неверните идеи се отразя­ват като в огледало в тялото на човека, в неговото здраве и продължителността на живота. Този про­дукт наричам “опит”, “проверка на светогледа”. Това става на три плана: взаимоотношенията на човека с Бога и тези с Природата и с другите хора. Това е обхватът на социологията - а не само полето на взаимоотношенията между хората!
Самомнението, своеглавието, себелюбието, тщеславието - всичко това произвежда цели стъл­потворения от оправдателни силогизми, завличащи милиони души в бездните на смъртта. Сведенборг съвършено точно описва измерванията, които из­вършват Синовете на Правдата над тялото на всеки, който си е заминал от Земята. Истината не може да деформира човешкото тяло – Прекрасното, Красивото и Съвършеното са критерият за Божест­вения светоглед на всяко същество. Необходимо е обаче всички същества от необятното царство на Битието - божества, ангели и човешки души - да преминат през човешко въплъщение. С това се из­вършва проверка на техните идеи, на тяхното миро­възрение.
Та петицата, значи, сваля духовете към въплъ­щение в света на обективността. Каквито идеи и да е проповядвал един дух, един идеолог, едно божество даже, те ще се отразят първо на неговото тяло, после - на лицето и черепа му; и - най-после - на ръ­ката му. Петицата поддържа тъкмо това познание - усета за практическото покритие на идея с форма. По тази причина тя не само проверява Битието, но и подтиква съществата към свободен обмен на идеи, с цел по-скоро те да влязат в оборот и да покажат естеството си. Бързината, с която реагира пети­цата на всяко явление; скоростта, с която сондира субективното чрез обективното, като негово отра­жение, е непостижима за никое друго число. По тази причина всички коментатори, тълкуватели, реви­зори, изследователи, експериментатори и пр. са все проводници на петицата, която е “Парламентът на Проявеното Битие".
Неизтощимата същност на петиците е комен­тирането на събитията и формите. Съсредоточа­ването им не е продължително, понеже те не се ин­тересуват от проследяването на нишка от началото до края, а търсят пунктовете, където нишките се преплитат. Същността им не е логиката, макар и да си служат с нея по-ловко от всички - тя е само по­мощно оръжие в техните усти.
Следователно, петицата има за цел да инфор­мира обществото за състоятелността или несъс­тоятелността на всяка идея. Прекрасни журна­листи, художници, писатели, издатели, библиофили, информатори, петиците всъщност се грижат за щастието на човечеството, често излъгано от прекалено самоуверени и разцентровани единици и тройки...
Единственото поле, в което се подхлъзва пети­цата - това е користта, лъжата, измамата. Може да се каже, че в повечето случаи причината не е мате­риалният, груб животински интерес, а потреб­ността да се използва информацията по начин, който да освободи мошеника от тежка работа... Къ­дето тя - петицата - е най-силна, мошеникът се развихря: обмяната на информация и обмяната на ценности... Той не подозира, че лъжата, наречена “рационализация” или "бизнес", начертава особени линии по лицето му и те го лишават от правата на космически гражданин, когато се озове в обятията на Реалността.
Макар и проверител или обменител на идеи и ценности, повлияният от петицата не е склонен да работи физически - той е най-добрият наемник на дявола, понеже няма още собствено лице и обменя чужди ценности и информация, предимно по поръчка. По този начин е създал цялата съвременна цивили­зация, заменяйки реални стойности с технологични и търговски патерици, откъсвайки човека от космоса, от природата и от Бога.
“Лампата на Битието” - неговата нервна сис­тема; мисълта, която осветява материята; “Хра­мът на Познанието” и “Братът на човечеството” - ето някои от истинските значения на петицата, която, в крайна сметка, може да стане организатор на бъдещите екологични братства и общества на Шестата и Седмата раса. Има ли интелигент­ността и прозрението да направи своя избор на страната на Божественото, тя става съвърше­ният съработник на Бога - Новият Човек, който се залавя на практика с малките величини, в противо­вес на калугери, идеолози, проповедници и функцио­нери на насилието. Користта или фанатизмът на такива винаги води до увеличаване на болниците, лудниците и гробищата, докато “малкото добро” на Светящата Раса се обръща обикновено към самия човек и неговите истински потребности.

***
(Окончателната редакция под контрола на Елма завърши на 30.10.2008 г. в 15:34:53 ч. На въпроса, защо това фундаментално осияние не продължи повече от числото пет и няма да продължи и в рамките на новия век, Той бе отговорил още тогава, че има много дълбоки причини. Сега обаче може те да се изнесат – не директно, но чрез преразказ:
Числото шест ще почне да действа, когато бъде разбрано - когато човечеството навлезе еволюционно в Шестата раса. То­гава ще стане срещата на Сродните Души, излезли от Бога по двойки и на групи още при Сътворението. Досега на Земята това не се е случвало и не е възможно, тъй като още няма нито една двойка и група от сродни души, които да са се разпознали и зажи­вели истински. При всички опити и тенденции досега, винаги еди­ният или поне един е опонирал на другия и другите, независимо дали външно или вътрешно. Или не е опонирал на несродните души, когато е бил завладяван от тях или е имал изгода от общуването си с такива. Под "изгода" се има предвид не само материалното, но и емоционалното, енергийното предпочитание, когато то произ­тича от етерния, астралния или менталния свят, а не от по-висо­ките.
До Петата раса включително или няма Разпознаване, Отклик и Преданост, или – и да има – взаимоотношенията почти незабавно изпадат в коловозите на старите форми и завършват със смърт. Човешкото и ангелското сърце все още не е разцъфнало за отклик към сродната душа и към тези, който тя ни праща, с надеждата, чрез тях, тя да се обмени с нас.
 Тези констатации може да изглеждат песимистични, но те не са измислени от нас. Поради непробудеността на атмичното тяло в половината човечество, дори и в хората с искра Божия, все още царува печалната практика, измежду два или повече обекта винаги да се избира този с по-ниска еволюция. Така, определени вражески сили осигуряват преражданията и вселяванията си на Земята и из­раждането на човешката популация.
В Шестата раса, когато Сродните Души започнат да се раз­познават – не само по двойки, персонално, но и трансперсонално; когато сливането и предаността почнат да стават не чрез съоб­ражения или "тръпки", а по Високия Идеал, по волята Божия, ще настане началото на Новия Рай на Земята. Той ще почне да насе­лява Новото Небе, което вече е уредено външно и ни чака, но още няма обитатели. Обитателите му ще се явяват там в мига, ко­гато са се слели истински на Земята; когато са заченали и родили деца с искра или росинка Божия. Тези от тях, които се родят или осъзнаят като "дъх Божий" и "кристалче Божие", ще образуват Цар­ството Божие на Земята. Те ще бъдат абсолютно съвършени и безсмъртни, понеже ще приложат на Земята Любовта такава, както е горе на Небето. На Небето няма случай, нито понятие, ня­кой да обича някого повече от другиго и някой да не бъде влюбен във всички. Няма такъв прецедент Любовта да не се прояви незабавно, в настоящия миг и едновременно на всички полета. Шест небеса вече са постигнали това, но Седмото, което е Земята и свето­вете, подобни на нея, очаква Човека, който ще го приложи и на това поле. Това трябва да започне от Трима Души. Тогава, именно, Все­лената и Творението ще са постигнали своята цел - и няма да има нужда повече да съществуват в този вид.)


БЕЛЕЖКИ:
_______________
Тук Елма употребява термина “кварк” за базална, неделима частица, въпреки споровете днес дали и тя не е съставна. Все пак, наложеното официално становище все още е, че кваркът е неделим. Ето какво се казва за кварките в :


Кварки в ядрената физика се наричат вид елементарни частици, счи­тани засега за неделими или „най-елементарни“.
                Заедно с лептоните те са един от двата вида фермиони със спин −½. Обек­тите, съставени от кварки, се наричат "адрони", като най-известните примери са протонът и неутронът. Кварките се различават от лептоните по наличието на допъл­нително квантово число, наречено "цвят". Освен това лептоните имат цял електрически заряд (−1 или 0 в единици електронен заряд), докато кварките имат дробен електрически заряд (-⅓ или + ⅔)
            Според Квантовата Хромодинамика (КХД), всеки обект, който има цветен заряд, различен от нула, не може да бъде наблюдаван в свободно състояние. Това свойство се нарича "конфайнмънт" (от англ. Confinement - затвор). Те са затворени в безцветните адрони. Ето защо, до настоящия момент отделни кварки не са наблюдавани. Екс­перименталното потвърждение за тяхното съществуване е чрез наб­людаване на струи (на англ. jets) от адрони с общо начало. В детекто­рите за елементарни частици, винаги се наблюдават поне две струи. Отчитайки и закона за запазване на импулса, индиректно се наблюда­ват обектите "кварки".
            Кваркова структура на протон: 2 горни и един долен кварк.
Кварките взаимодействат чрез цветните взаимодействия. Техните съ­ответни античастици са познати като антикварки. Кварките съществу­ват в шест разновидности:


Поколение
Име
Символ
Ел. заряд (е)
Маса (MeV)
Спин
Антикварк
Символ
1
Горен (u)

+2/3
1.5 до 4

Антигорен кварк

1
Долен (d)

−1/3
4 до 8

Антидолен кварк

2
Странен (s)

−1/3
80 до 130

Антистранен кварк

2
Чаровен (c)

+2/3
1,150 до 1,350

Античаровен кварк

3
Дънен (b)

−1/3
4,100 до 4,400

Антидънен кварк

3
Върховен (t)

+2/3
178,000 ± 4




2 Въведението е недатирано, но то е дошло или на 2 Януари 1985 г., когато идва лекцията за единицата, или малко преди тази дата.
По-късно Елма ще разграничи много тънко Тот (Бог Отец) от Абсолютния Дух, въпреки че в началните осияния ги идентифицира.
По-нататък Елма ще го нарече “Хол” – Цялостния Бог, Благия Дух.
5 След 17 години, американците показаха научен филм, в който вселената се представя виртуално като сфера, в пресечната точка на гигантски светящ кръст.
6 По някаква причина, на това място Учителят допуска идентификация на Духа Божий с Божия Дух, но по-късно обяснява, че това са различни Същности.
7 Наистина, това на земята и на небето важи в пълна степен само за Христос, ("...и стана толкова по-горен от ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил." – Евр – 1:4); докато Давид казва точно обратното в пс.8:5. Елма, като извор на Словото, има право да обърне една мисъл от Библията в положителна, особено след като казва самата истина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар