понеделник, 28 ноември 2011 г.

1280.2011.09.01 Моментът настъпва

Книга 38


1.IX.147(2011)
София – Изгрев

МОМЕНТЪТ НАСТЪПВА!

(НАЙ-КРАТКИЯТ СЪН)


Малко преди разсъмване идва следният сън:
            Висш офицер съм в двора пред сградата на своята част. Вечер. Всички гледаме към небето, там става нещо необикновено.
            Явили са се светящи обекти, води се космическа битка. Накрая остават само победителите, видимо изчезват, но всички народи по Земята чуват глас в пространството, който оповестява на техния език (или просто го разбират) следното:
            - Победа! Най-после победа! Пригответе се да чуете най-важното. Вие сте пред прага на крупни промени, вече нищо не може да ни попречи. За всеки човек и всяко същество, за всеки обект около вас отговарят по няколко хиляди наши специалисти, които знаят всичко за него, откакто се е появил. Сега са зад всеки от вас, в пълна бойна готовност. Промяната ще се извърши по цялата ви планета точно за 8 секунди и еди колко си хилядни от секундата. Ето Заповедта с инструкциите:
            1.Всички хора и живи същества на тази планета, създадени от нас, да бъдат преместени на открито – индивидуално или по групи, определени от нас. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата.
            2.Всички ръкотворни предмети и съоръжения, създадени от смъртни хора или от враговете ни, да бъдат незабавно и безопасно унищожени. Същото важи и за дрехите. Шедьоврите на човешката култура, отговарящи на нашите критерии, да останат на местата си в полеви вид, видим за всички, но неосезаем. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата.
3.Всички хора, животни и пр., несъздадени от нас, да бъдат преместени в световете на враговете ни, които са ги съз-дали. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата.
4.Всички хора, създадени от нас, да бъдат излекувани и подмладени незабавно. Да се активира климатичното им тяло, с което могат да се преместват и живеят навсякъде, включително и в най-горещите звезди или в междузвездното пространство. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата
            5.Преместване на хората по съответните светове става по видове и според заслуженото - индивидуално и по групи, определени от нас. Пленниците от други светове ще бъдат върнати в родината им. На Земята и под земята и в околоземното пространство ще останат само предназначените за това. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата.
            6.Основен ремонт на планетата. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата.
            7.Транслиране на Земята в определените координати. Време за операцията: 1 секунда и еди колко си хилядни от секундата.
Допълнително обяснение: Никой няма да може да се съпротиви на Космическата Вълнà по никой начин. Всеки, който се опита след Промяната да вземе природен обект и да го премести на друго място или да го преобрази, ще бъде елиминиран. Това не значи унищожение, но преместване в по-лош свят. Същото важи за всеки, който се опита да принуди някого да мисли или върши нещо против волята си и нашия план, както и за всеки, който направи опит да живее с някого или да прави нещо по-дълго време, отколкоко е хигиенично за запазване на вечната му красота и младост.


12,27
         - Небето предприема тези масови разсъбличания на интелигентните хора по Земята, на хората с душа, за да ги подготви. Моментът настъпва! В Царството Божие няма нито един облечен, освен със свобода, любов и добродетели.


КРАЙ НА КНИГА 38
И НА ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА, ПРОДИКТУВАНИ ПО КЛАСИЧЕСКИЯ НАЧИН.
КОНТАКТЪТ ПРОДЪЛЖАВА В ТРОЙНИЯ РИТЪМ.

1279.2011.07.20 Верният в малкото

Книга 38


20.VII.147(2011)
София – Изгрев

ВЕРНИЯТ В МАЛКОТО

"Верният в най-малкото е верен и в многото"

Лука 6:1-13

            Тия дни се засилиха явленията на пряка и конкретна помощ и в най-малките пролеми. Те не са един и два, а са извънредно много досега през годините, но тук се разказва само за няколко: намиране на изгубени ключове по чудотворен начин, падане и изтърколване на един предмет до едно място, където се открива друго важно нещо, считано за отдавна загубено; намиране на трето важно нещо в тъмното след дълго търсене през деня – ръката през нощта сама се насочва точно към него и го напипва.

1278.2011.07.16Тази голяма секта

Книга 38


16.VII.147(2011)
София – Изгрев

ТАЗИ ГОЛЯМА СЕКТА...
(ЖЛО за един приятел)

06:43:12
- Малинов, но кристален; кристален, но пластичен; отворено поле за Истината.
Зилмèн – мой лъч на Христòво съзнание. Херувимна чистота и мъдрост от 71 виолетова фреквентност. Цуриòн не [...]

-          Контактът не върви, защо?

-         Божията жива милост предпочита нещо повече от писане. Абсолютното иска мълчание. Мълчаливите осияния не са даже одеяния и ожияния. Когато млъкна, давам повече. Никой не опитва Татван по-пълно от хората и ангелите с дълбоко виолетова, индигова хрисимост.
Отварям поле на небивало щастие от мига, в който почнат най-чистите и святи подражания на Водния Кристал!
Може сега да добавиш само онова стихотворение от Шели. Останалото ще кажа на Зилмен вътрешно и в чудесата на живота му. Когато хората и ангелите разберат какво казва Шели и го приложат, те няма защо повече да се прераждат.

Елма има предвид поемата "Епипсихидион" – един фрагмент от стих 150 нататък: на български текстът ще се  представи съвсем свободно и още по-ектремно от оригинала, но основните образи и идеи ще бъдат запазени:

Аз никога не съм си падал по тази голяма секта,
чието вярване е, че сме длъжни да си изберем
измежду всички в целия свят
само един любим или един приятел,
а всички останали, макар и да минаваме за справедливи и мъдри,
да обречем на студено забвение, понеже такъв бил кодексът
на съвременния морал и утъпкания път.
Утъпкания път, който всеки ден милиони бедни  роби
трамбоват с оловни нозе,
връщайки се при мъртъвците си в мъртвите си къщи
по широката магистрала на света,
с още един роб до себе си, също тъй скръбен до смърт като тях,
и с куп  ревниви и злобни врагове наоколо.
О, колко безрадостно е това несвършваемо пътуване!
А Свободната Любов се отличава от всяко светско злато
и от всяка чужда плът, добита законно, по това,
че не разделя нещата и сърцата
на строшени части от Цялото.
Така става с океана, начупен от вездесъщия северен вятър
или с огледалото на луната –
едно огромно напукано огледало,
обезобразяващо всяко нещо,
което минава пред него.
Там всяка форма е разробена на части
от невинния малък пакостник, който е хвърлил камък,
където и неговите очички и мило челце
се превръщат в нещо неописуемо смешно и грозно.
Така и хилядите образи на прелестта
сигурно и аз щях да ги обрека на високомерно презрение,
ако бях някой, когото шумният свят счита за голям умник,
и щях да цитирам като папагал авторитетите
които хвалят само разпарчетосаната любов.
Щях да им стана съавтор или глашатай да казвам-
че великата Книга, наречена Природа,
и написана от самия Бог в Небесата
преди всички останали книги,
ще се ревизира основно в следващия брой
на нашето жалко тримесечно списание...
А и Сократ, и Истинският Исус Христос
и даже църковният византийски Исус,
нито за миг не са престанали да настояват,
че всички живи същества трябва да се обичат с всичка сила
и денонощно да си прощават един дргиму
грешките и греховете -
за да задушат  най-после завинаги
Дявола на разединението
стегнал като октопод човешките души.

            Нещо повече, този фрагмент от Шелевия Epipsychidion доведе до следната страница в интернет:



Източникът желае да я преведем и да изследваме основно, да съобразим кои са извращенията и крайностите в така наречената "свободна любов" и да оставим в резултат само Божественото от тия усилия на човечеството да отхвърли хомота на Черната ложа и да се върне в рая, да възлезе на Новата Земя и в Новото Небе. Постарали са се съставителите на тази обзорна статия да дадат максимума, добре е да се изследва всеки автор и всяко съчинение, всяка биография, които могат да хвърлят светлина по този въпрос. Ние се стремим към Божествената диалектика и знаем, че заедно с тази антитеза на любовта по двама съществува реално и тезата в нейна защита, когато една такава любов е по волята на Бога. Както и синтезата "Троен ритъм", от която зависи цялостта на Битието и въобще неговото по-нататъшно съществуване.

В днешния случай с това кратко осияние за един приятел, чието име няма да се съобщава даже с инициали, за да не бъде смущаван, си личи нежеланието на Диктуващия и приемащия да се занимават само с текстове, без са се правят и най-малките опити за осъществяване на Тройтия ритъм и Тройновселенските токове чрез свещените гостувания и именно този вид обмяна, който поддържа младостта, живота и безсмъртието в Свободната Вселена.
През 1821 година Шели се запознава с младата италиака Емилия Вивиани, насилствено заточена в манастира "Сан-та Ана" в Пиза. Нещастната девойка, която се отличавала с изключителна красота и духовно изящество, тежко понасяла съдбата си. Между двамата пламва гореща любов. Нейна рожба е „Епипсихидион". "Епипсихидион" е словосъчетание от самия Шели. Съставено от двете гръцки думи "епи" (отвъд, над, свръх) и „тюихе" (душа). Означава „свръхдуша", "душа вътре в душата ")
Колкото и голям преводач да е Цветан Стоянов, той не е предал точно оригинала в един много съществен фрагмент от тази знаменита поема, където Шели пише за серафим, а не за "райски ангел", докато руският преводач е точен, поне в превода на тази дума (в другото се отдалечава още повече...). Нека сравним:
Seraph of Heaven! too gentle to be human,
Veiling beneath that radiant form of Woman
,

Ти, райски ангел, ти, надземна тайна,
забулила със женственост сияйна,

    Ты серафим, чье женское обличье
       Таит невыносимое величье,

1277.2011.06.25 Холивселена и холмир

Книга 38


25.VI.147(2011)
София – Изгрев

ХОЛИВСЕЛЕНА И ХОЛМИР


5:42:14
            - Какви са тия цветни дъгички, които се появиха от тялото ми? Защо когато сме с дрехи или покрити, няма такива?

       
            През нощта имаше прекрасна буря с мълнии, но времето е топло и се оказва огромно удоволствие да се лежи и спи не само гол, но и без завивка. Невероятно красиви преживявания, усещане за свобода, свежест и простор. По едно време въображението вижда къси дъгички, излизащи от тялото – всяка една едноцветна и различна, но много красива. Сякаш е замахнал с четката си художник.) Предавам отговора по памет, затова ще го пиша в си­ньо. После, ако Някой реши да говори със записване, може да дойде точно Слово.
            - Това са филизи от холическото тяло, които излизат почти незабавно от всеки гол човек. Значи, не само дрехите пречат те да излизат, но и завивките през нощта или през деня. Колкото по-дълго сте голи, толкова повече те се удължават. Целта на развитието им е всяка да се затвори, да стане халка. Както е при слънцето и звездите, както са силовите линии. Едни халки са по-малки, други – по-големи, трети се тъй разтегнати, че обикалят цялата все­лена. Всички съществуват в потенциал, понеже това са наистина силови линии; по-точно – "мùлови". Може и така да се каже. Силата и милостта, милването, са противоположни. Виждате, че при близост на голи хора тия дъгички се явяват мигновено и веднага се превърщат в халки, протуберанси, осморки между телата – става красива и бурна обмяна. Ако сте под завивка, те не могат да излязат от кожата, освен от лицето и ши­ята и случайно откритите части на тялото. Така че и тук виждате истинското име на холивселената – "голивселена".
         Прави ли ви впечатление, че първата част на думата е в множествено число? Холивселе­ната, цяловселената, е съставена от голи същес­тва – минимум двама. Невъзможно е да се каже "хол­вселена". Когато е сам, Хол не създава вселена, а всемир. Може да се каже "холвсемир". Но и това е ус­ловно, понеже "все" и "цял" не е едно и също. Получава се нещо като "хол-цело-мир", но това е изкуствена дума, при това тафталогия. Най-точната дума е "холмир".
          Има фази, когато Бог е единен и множествен. Когато диша, Той се превръща от холмир в холивселена и обратно. Досегега не съм ви говорил за холмира – за света на Хол, когато е единен и сам. Там няма по­люси, както е в холивселената – има център и пери­ферия. Всъщност, центърът е едновременно и пе­риферия. Когато човек е гол, но сам, с един доста го­лям радиус около себе си, се свързва с холмира; ко­гато са двама или повече – с холивселената. Затова между двама или трима в Бога се затварят халките на Чисто­тата и Любовта, а при самия в Бога – цялостта на Абсолютното Целомъдрие. Както виждате, тук центърът е Мъдростта. Ако человек, ангел или бо­жество не влиза ритмично в холмира и холивселе­ната, той престава да диша и умира. По тази при­чина всички същества, които са сами или посто­янно с някой друг, с другите, са на практика мъртви. Може да се мърдат, да се размножават, но са мър­тви. Мъдростта ни изкарва от мъртвостта когато оставаме сами, но не задълго; Милването и Ми­лостта ни изкарват от смъртта когато сме с друг, ала не задълго.

         "Холмир" е светът на Бога, когато се е прибрал в Себе Си.

         Да се прибереш в себе си, да няма нищо и никой около тебе и да е пълна тишина и бездействие – това е най-дълбоката потребност на Бога и на Божестве­ното в нас, когато сме си взели дъх до горния предел. Това се нарича "целомъдрие". Не отнемайте никому, нито на самите себе си мига и вечността на це­ломъдрието, понеже ще пострадате. Не само ще пострадате, но и ще умрете. Има две крайни фази на задържане, които са пределът. Ако едната про­дължи повече, умираме; ако продължи повече другата – почваме да изглеждаме на живи-мъртви.

         Всички хора и ангели, както и една немалка част от пад­налите богове и титаните, които се мърдат и ше­тат из Битието без Бога, са загубили своето цело­мъдрие. Те са се обезчестили – искат сами да уп­равляват себе си и битието, другите около себе си. Загубили са Вътрешния Мир и Вътрешния Шепот, присъствието на Абсолютния в себе си. Затова те се занимават с относителното. По тази причина идват периодични вълни, надига се периодично мъртво вълнение, което ги отнася в Небитието. Невъзможно е да не оставаш периодично сам, и да не се удавиш. Невъзможно е да си постоянно с другите, и да не загубиш смисъла на живота. И да фучиш, и да се мърдаш – ти си жив мъртвец, чучело. Вятърът ти развява ръкавите на пръчката – и хората мислят, че си жив. Все пак вършиш нещо – плашиш гаргите...

6:58:21
8:53:51
         - Оправù останалите, после ще видим. Най-важното сега е да поправиш и оформиш останалите отпреди, а нови осияния ще видим кога ще има. Това, което преразказа по-горе, е общо взето вярно.
         Христовият Дух се ограничава с нестандартното, провокира стандартното и руши склерозиралото. Работата Му е провокирана от нехристовите централи, при които милостта и абсурдът са фалшиви или липсват. Затова предлагат фалшив живот или водят до смъртта. Фалшивият живот също води до смъртта, но по-бавно. Той дава шанс за грешки и осъзнаване. Пародия е, но може да накара някого да се запита за оригинала.
         Усърдието в работата е похвално, работата е острието на Словото. Това, че работиш по Словото, в повечето случаи е по-важно от получаването на ново Слово. Затова ние приветстваме нежеланието ти да получаваш още Слово, отчитайки и факта, че все още няма зрели души за гостуване и размяна на къщите, на приятелите. Новото Слово е вятър, който раздухва жарта на привичните огнища. То подпалва къщите, които не допускат оборот на хора. Работата върху Словото има предпазна изолация, която потушава пожара още в самото начало. Затова сте прави, че наблягате върху Работата, понеже още няма съзнание за Живот, за Нов Живот. Животът е обмяна, но обмяната на съществата е Вечен Живот. Няма ли такава, по-добре се отдай на Работа, понеже Бог се крие в Работата. В псевдоживота няма Бог, псевдоживотът е панаир или катакомба.  Хайде, не се мъчи повече! Искаш да продължиш тук от съвест, но Кранът сам ще се затвори, за да тече водата в колелото, не при фонтана.
9:19:50

1276.2011.06.05 Коментари към една книга

Книга 38


Юни 147(2011)
София – Изгрев

КОМЕНТАРИ КЪМ КНИГАТА НА БОРИСЛАВ БОРИСОВ
"ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА"

            Тези коментари, за които бе отправена молба от автора и той ги помести в края на книгата си, се включват тук хронологично поради възможността в тях също да има намеса на Елма – както много пъти, без яснота къде точно се включва директно.

163 стр. "...а изворът на желанията пресъхнал." – В никой случай не искам да те опровергавам, говоря само за някои сегашни допълнения и коментари от твоя страна, ако решиш. Ако днес мислиш по друг начин за страстта и желанието, за плътта, би мо­гъл да коментираш в книгата критично предишните си разбирания, дошли под влиянието на инволюци­онни школи. Всички мои цитати от беседите по-долу са от една Диалектическа енциклопедия на Словото, която съставяме с приятелите от години. Тя има своя структура, отправките са по строго унифици­рана система от цифри и съкращения, която тук няма да се помества поради големия ù обем. Тя е диалектическа, понеже мислите от Учителя в нея се класифи­цират не само азбучно, но и по тези, антитези и синтези (съответно цифрите 1, 2 и 3 след водещата дума, които дават възможност за авто­матичното им последователно самоподреждане в енциклопедията, когато се даде команда в Word за азбучно сортиране по абзаци). Даже и досегаш­ните само два тома играят значителна роля за поясняване обемността на мисленето на Учителя; за доказателство, че почти за всяко нещо Той е изказал множество тези, антитези, и синтези. Това дава възможност да се опровергават съзнателните или несъзнателни извращения на Учени­ето при едностранчиво преразказване и цитиране на мисли от беседите. Почти никой не е виновен – повечето хора са искрени и вдъхновени и цити­рат Учителя или съставят цели сборници от цитати. Обаче всеки вижда, преписва и помни само това, което е на нивото на неговата собствена еволюция. В науката за редактирането това се нарича "редактиране чрез подбор", но това в много случаи може да измени коренно смисъла на едно Учение, както е станало с Библията и Евангелието и с всички свещени писания на народите досега. В на­шия случай, Учителят говори на много места и крайно положителни неща за страстта, желанието и плътта, напр.:

ЖЕЛАНИЕ, ИСТИНСКО, КАЧЕСТВА Всяко желание трябва да има че­тири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. (22.11.12н нщи ЖИГ-48`-098)

ЖЕЛАНИЕ И МИСЪЛ В ума има толкова мисли, колкото в сърцето чув­ства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно же­лание, и на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл, и всяка мисъл се реализира в своето желание. (22.10.29н сдо ЖИГ48`045-046)

ЖЕЛАНИЕ И СТРАСТ Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти - движение, интензивност. Значи, всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на ми­сълта, а страстта – сила, движение. (28.09.05о плв "Планински вър­хове" КНЖ)

СТРАСТ Например, у вас се развива известна страст. Какво означава страстта? – Известна енергия, течение в природата. То не е само до човек - страстта прониква навсякъде и в растенията, и в минера­лите; навсякъде страстта произвежда едно движение. Защото всеки има известна страст: човек, който има известна страст, той вся­кога ще има известно движение. (30.12.05м пиф ПНД)

СТРАСТИ Някои се оплакват и казват: "Да се махнат тези страсти!" Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. (40.01.17о ннр НОД)

СТРАСТИ, ПЛЪТ 3 Змията, като реши да служи на духа, захапва опаш­ката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: "Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушу­ват в мене!" – Радвай се - змията се е събудила в тебе! Със събужда­нето ù, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божи, дойде на Земята заедно със змията – с плътта. (2.01.06о гвж СЪБ)

ПЛЪТ 1 Плътта на хората – това е доброто в света; кръвта на Христа – това е Истината в света. (33.03.19н ввм ЖИХ97`295)

            Е, ти си бил наясно с това още тогава, защото малко по-нататък пишеш: "Не казвам, че ученикът трябва да се опитва да унищожи страстите си, защото в страстта се съдържа енергията на живота, и унищожавайки страстта, ти унищожаваш живота!"

168 стр. "Има ли път към покаянието без чувството за вина? - Кате­горично: НЯМА ПОКАЯНИЕ БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА!" Ти описваш прек­расно какво се случва със старозаветния, за да стане новозаветен. Не ми е удобно да се намесвам пак, но със сигурност и ти днес чувстваш, че би могло да се допълни това католическо-православно-евангелистско разби­ране с твърдения на Учителя за покаянието и чувството за вина, които са крайно различни. В антитезите Му може би ще се открие нещо подобно, но то касае новозаветния, а не и ученика. В тезите и синтезите за тия и всички останали понятия няма и следа от езическите, старозаветните и новозаветните определения. Но тия елементи и в тебе са продукт на един процес, през който минаваме всички без изключение: закона за ембри­оналното припомняне – еволюционния преговор. Както плодът в утробата минава през всички фази на еволюцията от клетка до висше животно, преди да стане човек, така и ние в един живот за няколко години или де­сетилетия минаваме през основните минали идеологии, църкви и школи, докато стигнем до сегашното си ниво: в най-добрия случай - до съзнани­ето на Ученика. И наистина, след като описваш виртуозно покаянието на новозаветния и ученика от Първо Посвещение, ти стигаш до едно неве­роятно дълбоко откровение за Смирението – Второто Пентагрално Посвещение. Направо не съм срещал толкова дълбоко и точно описание извън беседите на Учителя! Как се изтрива завинаги чувството за лидер­ство -"отровната змия на измамното самомнение, което ни казва, че сме по-добри, по-висши, духовно по-развити от другите". С тия ти думи те чувствам още по-близък, още по-обичен Приятел в пътя на Най-Смирения и Най-Кроткия – нашия обичен Учител Иисус Христос. Това и се излъчва в най-хубавата от твоите фотографиии и в поведението ти на ученик от Неговата Небесна и всемирна Кошара.
            Нямам думи колко се възхищавам от това, което си писал по-ната­тък относно прошката, страданието и т.н. - колко е фундаментално! Просто пее душата, като го чете! Това трябва да го прочете и осъзнае всеки, защото е казано по брилянтен начин, боговдъхновено е, несравнимо, въпреки че на тия теми са писали и говорили хиляди християнски просветители и проповедници. Не знам дали не е добре да се обясни по-детайлно, в духа на беседите, какво представлява един Учител, когато говориш за Вивекананда, Рамакришна и пр. и въобще за преминаването на ученика в Учител. Те наистина са духовни учители в широкия смисъл на думата, наистина с огромни постижения. Но Учителите в тесния смисъл на ду­мата имат своя строго определена френологична, физиогномична и те­лесна структура и именно по това се познават, че са в Центъра на Пен­таграма. Всички останали, които не отговарят на тия параметри - може да са духовни мъченици, писатели и проповедници, гении, светии, пророци, апостоли, мъдреци, мистици и даже бели маги, -  са все още обикновени хора от II до V степен (външния кръг на пентаграма) или от I до V Посве­щение окултни ученици. Всеки от тия видове се разпознава по абсолютно строго определена френологична и физиогномична картина. Така, претен­циите на някои видни проповедници и на някои наши познати, че са лично прероденият Христос, Учителят и пр., отпадат автоматично. Трябва да се различават проводниците, които може да леят чисто Слово Божие и да сипят велики мъдрости, но са още външно несъвършени, от тия, които са съвършени физиогномично и френологично и са истински Учители от Центъра на Пентаграма. Имах приятел преди години, известен музикант, който много приличаше на Христос и искаше да го снимаме в съответен филм, но не разбираше, че има сериозни физиогномични, хирологични и черепни разлики от Христос, както и в телосложението. Ако видим та­кива как изглеждат на 60, 70 или 80 години, уверяваме се напълно, че не са въплъщение на Христовия Дух. Може да са били бледи проекции на Хрис­товия образ в младостта си и в определени мигове на живота си и да са повеждали елементи от Словото и Делото – това е обяснено и обяснимо. Христос е казал и Учителят потвърждава в беседите Си, че "в края на века" ще се прояви в множеството, в много Свои проекции - и ние виждаме днес това пред очите си. Обаче Учителите от Центъра на Пентаграма имат френологични и физиогномични белези, отговарящи абсолютно точно на съответните елементи в центъра му и бележещи съответния Учителски Ранг. А Мировият Учител съчетава всичките му елементи. Всички, които твърдят, че са "единствено физическо въплъщение" на Христа, на Учителя, преди Той да се изяви отново в Кавказ след 2026 го­дина, са жертва именно на това възгордяване, което ти описваш така точно.
            В частност, същата грешка (не без лична причина!) прави и Вергил в сините си томове, където въведе думата  "Всемировият" Учител – и днес мнозина я повтарят. Наставката "-ов" означава, че нещо или някой принадлежи на нещо или на някого или произхожда от него. Но ние знаем, че не Учителят произхожда от всемира, а е обратно. Почти вече не сре­щаме изразът "Всемирният Учител", както го знаем от класиката и от Учителя. Нещо повече:  "Всемирен" обединава две значения – мира и света. Значи, Всемирният Учител синтезира всички видове мир и всички мирове, всички светове.

236 стр. Това твое виждане за пророка - че може да изменя събитията - е уникално и несре­щано никъде (поне от мене) и ме накара да се замисля дълбоко. От всичко, което съм прочел в беседите на Учителя и научил от Венно и другите най-опитни хора от Братството, съм останал с впечат­лението, че Пророкът е от Първо Ученическо Посвещение, а Мъдрецът (истинският ясновидец) - от Трето. Ти говориш (или чрез теб се говори) нещо абсолютно ново: че пророкът не само вижда бъдещи събития, но може и да ги моделира, изменя. Не знам дали е въпрос само на дума, тер­мин, но това е по силите чак на Ученика или Посветения от Четвърто и Пето Посвещение: Мистика (Човекът на Саможертвата и Любовта) и Мага (Брата на човечеството от ранга на Синовете Божии). Така е според Пентаграмиката. По смисъл, думата  "пророк" е синоним на "про­рицател" – той може само да  предсказва събитията, но не може да ги променя както Мистика, Мага и Учителите. Необходими са ми примери от библи­ята и живота, в които да се казва, че и пророкът може да моделира. Но въпросът е в това, че в самата Библия и свещените предания и писания на народите и по-късните примери има много представители на по-горни Посвещения, категоризирани там като  "светии" или  "пророци", тъй като писателите са нямали други думи. В индийската духовна терминоло­гия разграничаването е много по-точно. Твърдението ти, че пророкът може да изменя събитията, е абсолютно ново за мене и мога да го приема като откровение и повод за нови търсения и размисли. Тъй, както сам Учителят разграничава два вида светии (светецът от V пентаграмна степен на обикновения човек и Светията от Центъра на Пентаграма), по същия начин би могло да има и Пророци от центъра на Пентаграма! Това би трябвало да са Учителите-Пророци – Първият Ранг Учители. Те вече би трябвало не само да предричат, но и да променят настоящето и бъде­щето, даже и миналото. Но това е сложен въпрос, който има да се сондира тепърва. Ако изхождаме от формално-етимологична позиция, коренът на това ново понятие не би трябвало да е вече  "ректù" (с ятовата гласна), а някакъв друг, който предполага не само реч, но мощ за изменяне на съ­бития. Не е без логика допускането, че в корена на такъв "пророк" може да е и рус­ката дума "рок "(съдба), което пряко говори за силата да се изменя съдбата. Ето до какви изненадващи варианти и нови размисли води изуча­ването на Словото, дошло чрез брат по "оръжие" (т.е. по перо и лира...)!

237 стр. Кришнамурти е любимец на всички ни не само понеже аргумен­тира и лично доказва вътрешната връзка на ученика с Учителя и потент­циалното присъствие на Учителя в него, но и защото е получил Второ пентагрално Посвещение: разпознал е Учителя и отвън, когато е казал на конгреса в Холандия през 1926г., че Мировият Учител е вече в тяло и е в България. Имал е доблестта и смелостта да го обяви. Теософите са смотали тия му думи и не са ги включили в протоколите от този конгрес – не ги намираме там. Но Джиду е честен - по този начин Той  се вписва в ранглистата на Учениците, пробудили Втория лъч на Смирението. В края на живота си го получиха и Николай Райнов и Ванга; получиха го и Папа Йоан XXIII, и равинът Даниел Цион, и Айнщайн и др. Горделивият никога не може да признае превъзходството на външен Учител, дори Той и да е сам Господ (Бог във физическата вселена). Винаги ще възпява само вътреш­ната връзка, тъй като Външният Учител идва и като коректор на гени­ите и посветените. Но докато са още горделиви и тщеславни, искайки вече да са фактори в света и да им се възхищават, признаването на вън­шен Учител не им изнася – трябва да продължат да бъдат ученици на пос­ледния чин... Има твърдение, че сам Буда е избягал от Школата преди да завърши обучението си в Агарта, понеже го е пънело да бъде вече фак­тор... Дали е точно така, има думата Акаша – космическата визуална и документална история. Както и да е, такива недорасли "учители", наре­чени в Словото "зелени", има много по света и днес, но ги издава лицето им и черепът им, видът им на старини.
            Ти правиш удивително точен анализ на това  "съкрушаване на сър­цето", на необходимото покаяние, за да стане човек кротък и смирен и  "последен", като Учителя ни Христос. Естествено, вътрешното е во­дещо, но то е белег на Първо Посвещение – вярата като са­моупование. Второ Посвещение е Смирението, при което разпознаваш Бога на Земята в последното Му идване като Учител, Богочеловек, и тръгваш след Него, изоставяйки мрежите и сечивата си и всичките си приоритети до този момент. За това настоява и Кришна, когато разкрива на Арджуна тай­ната на Второ Посвещение. Които са се покланяли на себе си или на другите авторитети, след смъртта си ще идат при себе си или при тях, но които са разпознали Бога на Земята в последното Му въплъщение, по­вече няма да се прераждат и ще си се върнат завинаги в Него, понеже той е Бог. И Сведенборг настоява, че няма абстрактен и само вътрешен, ин­дивидуален Бог – че Бог редовно идва и постоянно присъства на Земята (в космоса) именно в човешка форма, и тогава се нарича  "Господ". Ние знаем, че е идвал и съществува и като Рама, Кришна, ХермесТрисмегист, Зоро­астър, Христос, Боян Мага и пр. На тебе всичко това ти е пределно ясно и затова тъй точно го казваш:  "Особено опасно е самоцелното търсене и развитие на такива способности, защото тогава, когато ги по­лучи, ученикът получава заедно с тях и измамно самомнение - почва да се смята за велик, за по-велик от своя Учител, започва да се самоо­божествява и в крайна сметка започва падението". "Прекрасно е да си обикновен човек, защото ти дава възможност да израстваш в ду­ховно отношение безопасно, в смирение." Въпреки че все пак и това е диалектика: руският писател Юлиан Симеонов, напук на пролетарската теория на изкуството и литературата, казва: "Не съществува такова нещо "обикновен човек". Всеки е безкрайно необикновен, дори най-обикно­вената чистачка! - Явно истината е в баланса между Божественото само­усещане на индивидуалността като абсолютно уникална в Битието - и скромното ù поведение навън.

            "Един път, много пътища" - също фундаментална тема! Колцина са, които са разбрали и я осветили като тебе? Тук имам само два въпроса: разказвайки за Светослава, ти отговаряш на въпроса ù с известния и ве­рен пример за слона; но не е ли добре да утвърдиш с няколко думи правил­ността на опасението ù, което е изключително вярно? Защото по-на­та­тък ти доказваш именно това, въпреки нашата толерантност към дру­гите пътища. Имам десетки цитати от беседите на Учителя в полза на любовта към повече от една жена или един мъж (ако сме жени), въпреки че е верен и монопринципът в това отношение. Диалектическата енцикло­педия на мисли от Словото по тези, антитези и синтези много помага да излезем от едновалентните твърдения, наследени от предишни школи и идеологии. Именно поради това, не считам тази си вметка за опониране на тезата за моногамията, а само като възможност за отворени очи и уши за Словото, което говори и други неща, едновременно верни с пър­вото. За хората подобно съчетание на противоположности е един абсурд, но даже за Хегел въпросът е ясен: като бог на философията, той въздига до абсолютен Закона за отрицание на отрицанието. Тук ще цитирам само няколко извадки от ДЕС (Диалектическата енциклопедия на Словото). Има още десетки или стотици такива, и ти със сигурност си ги срещал, за­това мисленето и творчеството ти са на такова ниво, понеже те съвпа­дат с вътрешното ти усещане и нивото на еволюцията ти:

ЛЮБОВ 1 И ПРАВИЛА Ние сме изопачили закона на Любовта – турили сме ред правила кого да обичаме. (34.06.24н нжз ПНС98`292)

ЛЮБОВ 1, БОЖИЯ, ЧРЕЗ МЪЖА И ЖЕНАТА В сегашните разбирания на живота, ние препятстваме на един Божи закон. Жената препятства на своя мъж да обича друга жена; и мъжът препятства на жената да обича друг мъж. Туй е човешката страна. Той казва: "Как така, жена ми да обича друг мъж?!" Жена ти не е дошла да бъде жена на тебе! Тя трябва да бъде проявление на един [велик] аспект на Божията любов. Сам Бог се проя­вява чрез твоята жена – ти не препятствяй на Божи­ята Любов да се прояви чрез жена ти! В който ден я ограничиш, ще сгрешиш. (34.06.03н изп ПНС98`248)

ЛЮБОВ 1, ПРИЕМАНЕ Трябва да се обичат всички хора, защото са Бо­жии проводници. Ако се създаде едно общество на любовта, тогава смъртта ще изчезне! /.../ Не само да имаш предмета на любовта, но трябва да си в състояние и да приемеш любовта. (34.07.08н пду ПНС98`304)

ЛЮБОВ, ПРИЕМАНЕ НА ВСИЧКИ 1 В книгата на Любовта няма нито един кодекс, според който тя да може да изпъди някого, който идва при нея. (24.03.16н кдм КДМ50`006)

ЖЕНА 2, ОБСЕБВАЩА Жената иска да има един мъж - като кон да го възсяда, да му тури един гем. Не, не! Подкопаваш ли мъжа, туряш ли му гем и самар, ти си създаваш най-голямото нещастие в живота. (34.09.02н дсм ПНС98`387)

ЖЕНА 3, ЛОША И ДОБРА Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека му помогне да се ожени за друга. (34.04.22н твз ПНС98`145)

ЖЕНИ, ЧУЖДИ 1 Казват: "Той прегръща чуждите жени..." – Ти, като прегръщаш хората, те трябва да оживеят, да станат добри! След като я прегърнеш, тази жена да ти каже: "Много ти благодаря!" И мъжът ù да каже: "Много ти благодаря, че откак я прегърна, много е мека, много е добра – вкъщи все шета, всички ни обича!..." (34.05.27н имв ПНС98`237)

ЖЕНИТБА 2, ЗА КРАСИВА МОМА 2 Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? – Защото щеше да стане нещастна, и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода, и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели – все за нейните срещи щях да мисля... А така, нека си бъде свободна. Краси­вата мома е царкиня! Казвам: не се женù, за да бъдеш свободна. Ти си красива – нека всички те обичат, да нямаш господар над себе си. (33.03.05н мтд ЖИХ97`266) (Тук не прилагам коментара си, че това е едно от изказванията на Учителя, в които нарочно се прави на обикновен човек, за да е по-близо до нас. Това е една от особеностите на стила Му. В слу­чая застава на позициите на простите мъже, които се озадачават от поведението на жена си, оскърбяват се и ревнуват – един абсурд за Учителя на Неговото ниво.)

МЪЖ 1, ОБИЧ КЪМ ВСИЧКИ ЖЕНИ 1, НЕ САМО КЪМ ЕДНА И мъжът няма отношение само към една жена /.../. Един мъж, който обича всички жени, не може да направи престъпление. Той може да направи прес­тъпление, когато има работа само с една жена. [Та нали] ако са съб­рани всичките жени, те ще имат вдъхновение, а той ще им бъде като един отличен слуга? Той ще живее за тях! (34.04.22н твз ПНС98`146)

МЪЖ И ЖЕНА 1, ДАВАНЕ НА СЪВЪРШЕНА СВОБОДА Мъжът няма защо да възпитава жена си. Да я остави свободна, стига той самият да не внася нещо лошо в нея. Да я остави съвършено свободна да върви по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и свободата. (34.05.13н спт ПНС98`205)

ЖЕНА, НАПУСКАНЕ НА МЪЖА СИ 1 Казвам: всеки мъж трябва да на­пусне жена си и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мър­тва, и мъжът ù трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мър­тъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава! Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Исти­ната, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертвуваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да на­пусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето бла­гослове­ние, да ù създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля. (22.11.26н лмс ЖИГ48`142-143)

МЪЖ И ЖЕНА, СЪЖИТЕЛСТВО 2 Докато мъжът е на Слънцето, а же­ната на Земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях. Сега мъжът казва на жената: "Ти ще дойдеш при мене!" Жената казва на мъжа: "Ти ела при мене". /.../ - Остане ли мъжът да живее при жена си на Земята, работата му не върви добре. Остане ли жената на Слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на Зе­мята, а мъжът - на Слънцето. (22.10.29н сдо ЖИГ48`50)

 239 – "Трудностите на духовния път" - наистина, дал си едно от най-точните изложения на новозаветната ортодоксална представа за V-та степен на обикновения човек - тази на светеца. Но това е само едно от преддверията към пътя на Ученика (към петте вътрешни степени на Ученичеството). Ученикът отдавна не е нито езичник, нито старозаве­тен, нито новозаветен или праведен, но наистина много ученици са пре­минали във Вътрешния Път именно по пътеката на покаянието, скръбта, мълчанието, молитвата и аскетизма. Има и други, които са следвали Христа по пътя на радостта, веселието, служенето, любовта, смесва­нето с грешниците, чувствеността, потъването в тинята на света и пр. Сам Христос е дал лично такъв пример, а висши посветени като Николай Лесков, Анатол Франс и Толстой описват уникални любимци Божии именно по тези причини ("Скоморохът Памфалон", "Дъщерята на Лилит", "От какво живеят хората", "Отец Сергий" и др.). Анатол Франс и Толстой са били отлъчени от църквата именно поради такива разбирания. Силни слу­чаи при Учителя потвърждават това (когато е казал на един виден пури­танин от братството "Осра се!", понеже си е позволил да коригира спон­танността, т.е. Божественото, и е предвидил печалната му съдба по тази причина; или когато е приел в горницата единствено най-"прегре­шилия" бр. Петко Гумнеров. По тази причина Учителят не би дал и при­мера с онази презряна проститутка, която била съпроводена на погребе­нието ù само от едно детенце, което я обичало, и то видяло как от тя­лото ù излиза душата ù - един прекрасен и светъл ангел. Идеята за по­тискането на страстите, за да се върви нагоре, е църковно-новазветна философия и е останала в дълбокото минало на Ученика. Той знае, че с това може да се възлезе в духовния, но не и в Божествения свят, където се иска саможертва и отказване клерикалния морал и подвизавания и даже от спасението на душата си. Но всички тия неща ти ги знаеш по-добре от мнозина и ги изяснаваш на много места в творчеството си, понеже си надрасъл старозаветния и новозаветния и си в Пътя на Ученика. Ако ци­тираш новозаветни светци и праведници от външната сфера на Пентаг­рама, то е само за да заостриш вниманието на тия, на които това те­първа предстои, понеже са още плътски, тщеславни, горделиви хора, нес­тигнали даже до Скиптъра (Петата степен на обикновения човек, описана така интересно от автори и подвижници като Св. Йоан Лествичник).

253 "Егото ми (усещането ми за индивидуално съзнание)" - Ти и дру­гаде споменаваш егото като синоним на индивидуалното съзнание, и това общо взето е вярно. Обаче би могло да се поясни, че его и индивид (себе) са и различни неща - не само в най-дълбоките духовни и Божествени текс­тове, а и в съвременната психология, особено в лицето на Юнг. Астроло­гически, индивидуалността се символизира от Слънцето, а егото – от Сатурн. Религиозно-мистически, Бог като Индивид и като Его се изявява съответно като "Алфа и Омега". Индивидуалността (себето) е проекция на Бог Отец, на нашата искра Божия - еднùната, монадата, която е абсо­лютно различна от всички останали и затова това, което прави и може да направи в Битието, е тотално неповторимо от създание мира до края на вечността. Егото (Божественият Характер) е скелетът и най-външната обвивка на Себето – Кристализирал Индивид. В най-висша степен е проя­вено като Христос. То е изхвърлило всички илюзии за себе си и света и представя Бога в кристализирал вид: съвършено е и на Земята, а не само на Небето. Затова  "Алфа и Омега" се възприема като  "Бог и Господ". Господ е Бог на Земята и в световете във вид на Човек – като Богочовек. В най-голямата Си форма Той е Космическият Човек; в най-малката – Че­ловекът на Земята, Христоподобният човек. За това ратува и Сведен­борг, казвайки че всякога и навсякъде в Битието Бог е бил същевременно и Господ: Велик Учител, съвършен Богочовек в човешка форма - както на Небето, така и на Земята. Затова Второто Пентагрално Посвещение изисква разпознаването Му в последното Му въплъщение на дадена пла­нета, в даден свят. Който няма Христовия образ и тяло (разбира се – с тънки индивидуални различия), още не е Божествено Его, няма Божествен Характер. Може да е ултрауникален индивид, но все още го веят неадек­ватности, гордости, мании и илюзии. Христовият човек - съвършеното Божествено Его - се натоварва със социални отговорности и затова от отец и гений става Служител. В епохата на Кали Юга, най-съвър­шената му проява е Мъченик – поема кармата на човечеството или на народа си, на опреде­лена група души. От монадите по линия на Отца, Бог иска уни­кално творчество; от Христовите монади иска плътно съпричастие, саможертва, състрадание, служене, страдание. Затова, именно, отците и гениите на Земята не се отличават с Христов образ – те са или по сво­ему силно впечатляващи, или се деформират. Истинските Служители и Мъченици стават подобни на Христа. Това се дължи на постигнато Сми­рение и се изразява чрез Служенето и Кротостта. Геният е мощен дъб, в чиято сянка слабите същества линеят – дъбът (силното себе) и орехът (силното его без душа) не се интересуват от околните, освен от възхи­щението им. Егото, което още не е минало през персонализацията – съ­вършената Божествена Личност, - се изражда в чепат, особен, неприятен характер. То плоди характеропатиите, така типични за много духовни общества. Пропадналият индивид е аутик, несоциален, некомуникативен – той може да е божество за някои, велик авторитет, уникален автор или буйно луд за връзване; може ида е кротък като агне или идиот, непречещ никому. Пропадналото его се вре навсякъде в социото да боде с неадек­ватното си и агресивно поведение. Характеропатията не е психоза или психопатия, затова характеропатите (чепа­тите егота) рядко са за кли­ника – по-скоро са нахални мухи и вечни терористи на околните или кли­енти на полицията... Затова ги наричаме "чворове"... Значи, персонализа­цията (когато духът става душа или индивидът – Божествена личност) се отличава с търсене и намиране на общ език между различията. Истинс­ката персона е гениален комуникатор и преводач на чуждите истини и потребности и умее да се приспособява в добрия смисъл на думата – по­ема адекватно социално участие в рамките на нормативното общество, владее чудесно неговия език. Божествената личност се интересува не само от собственото творчество и от собствената си изява и живот, но и от тия на другите. Родена по линия на Майката Божия, Божествената Личност е Майка: трепти и за творчеството и потребностите на дру­гите, милостива и услужлива е, умее да бъде в сателитно положение, да полага балсам в раните, да се отказва временно или задълго от собстве­ната си линия или да балан­сира, да лансира чуждите творения, да служи безкористно и всеотдайно на слабите и раз­личните. За духа и егото има едно непонятно нещо, ако не са минали през горнилото на пер­сонализаци­ята: не могат да боготворят, да благоговеят, да се отдават на чужд план и потребности. Могат – но само пред един невидим и абстрактен Бог или идеал, както и пред самите себе си. За маниака и аутика благого­вението пред ближния и отстъпването, служенето, приласкаването, е непосилно; за характеропата – много трудно. Ето защо, трябва да изуча­ваме детайлно науката за духа, душата и егото (характера), проектирани в индивида, личността и тялото, и техните социални прояви. Оттук на­татък можем да вървим и към универсалното съзнание (универсализаци­ята на личността), и към холистичното, цялостното – богоравността. Ни най-малко не бива да се стряскаме от последното понятие, познато в религията и мистицизма. За титаните и демоните то е само претенция и плод на лудостта и манията на "свръхчовека", но в реален вид се пос­тига от съвършения Учител и съвършения Ученик. Инак нямаше да имаме формулата, дадена от Учителя: "Сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената; и дух, мощен като Бога и едно с Бога". Нали знаем как започва тази формула? ("Ученикът трябва да има:") – Значи, богоравенството е постижимо и за ученика, въпреки него­вата абсолютна скромност - и именно поради нея! За Учителя си Теофан, големият френски мистик и окултист Седир казва, че всички негови пре­възходни Божествени качества, равни на тия на Исус, и всички изумителни чудеса, които е извършвал, произлизали от едно необяснимо за нас чувс­тво: чувството за собствено нищожество. И при нашия Учител виждаме абсолютно същото. На едно място Той казва: "През живота си през ця­лата вечност аз не съм извършил нито едно добро и не съм проявил нито един акт на любоовта. Защо? – Защото не съм аз, а Бог."

279 – По същата логика съм добавил и "небожествени" към думата "жела­ния" в текста ти на тази страница, понеже в старата религия има тен­денция да окачествяват желанията изцяло като отрицателни, а Учите­лят утвърждава и животинските, и човешките, и ангелските желания, когато са в изпълнение на Волята Божия. Малко по-горе в текста също имаш твърдение, което по принцип е вярно, но би могло да се редактира или допълни, тъй като Бог ни е дал и лична воля, която в даден момент може да е различна от Божията, понеже сме творци с монада. Бог може в този момент да се съобрази с нея и да я приеме и благослови, да ù даде ход, ако е в хармония с Неговата. То всичко пак си е Неговата воля, но Той ни е дал и илюзията за лична, за да ни подари чувството за творчество и индиви­дуалност. Твоята невинна и чиста представа за тоталното превъзходс­тво на Божията воля над човешката произлиза от голямото ти смирение и преданост от много векове. Това е обяснимо и възхитително, но прини­зяването на желанията, плътта и личното след един усилен период на екстремален субективизъм и индивидуализъм е един малък остатък от подвизаването ти в Асизи някога... Ето какво пише на едно място за него: "Свети Франциск Асизки е един от най-знаменитите християнски светци; може би най-привлекателния и безусловно най-популярния сред некатолиците и - което е най-удивително - дори сред атеис­тите. В продължение на 800 години образът на свети Франциск Асизки е бил силно притегателен за хора с най-различни възгледи: църковни йерарси и мислители, крале и революционери; в него виж­дали родоначалника на субективизма и индивидуализма, предвестника на Ренесанса, реформатора, социалиста, първият аутсайдер, бореца за опазване на природата и романтичния герой. И това при условие, че в живота на самия Франциск Асизки по същество не е имало нищо, освен точното следване на християнския идеал и подражание на Христос." Мнозина знаят прекрасната молитва на св.Франциск от Асизи: "Докато съществува светът и съществата живеят, нека съм и аз, за да разпръсна страданията. Господи, направи ме инструмент на своя мир: където има омраза, нека сея любов; където има рана – милост; където има съмнение – вяра; където има отчаяние – надежда; където има тъма – светлина; и където има тъга - радост. О, Боже Всемо­гъщи, дари ме да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разби­ране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам - защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават, и в смъртта се раж­даме за вечен живот."

 282 – За съжаление или не, лично аз имам по-друга представа за целомъд­рието и съм готов да цитирам десетки мисли от Учителя за това поня­тие, които нямат нищо общо с църковния и монашески мистицизъм, с раз­бирането за брахмачария. Щом Той казва, че майката си остава всякога девствена и че девственост и целомъдрие значи да изпълняваш волята Божия, базалното определение е дадено. Не че няма дяволска и плътска похот и малки и големи грехове в този план, обаче абсолютната Божест­веност на половата връзка и нейните радости и удоволствия, както под­чертава Сведенборг, и това се потвърждава от Учителя, си остава един от върховете на целомъдрието. Посветените и Учителите, и сам Учите­лят, които са девстеници в полов план при дадени идвания на Земята, по­неже в тях вече се е извършил мистическият брак между духа и душата, са един неоспорим и велик факт. Но че има Велики Посветени и Учители на тантризма, който е антиаскетичен в това отношение, също е факт от хилядолетия: Рама, Кришна, Зороастър и пр. са имали и свободни връзки, и семейства, и интимен живот, и много физически деца. Важна е волята Божия във всеки отделен случай, а не пълното отричане на секса като  "нецеломъдрен". Да, тези Велики Посветени не изпитват това желание, но когато Бог поиска това от тях, са способни на всичко. Не само създа­ването на физически деца изисква сакралното сливане на мъжа и жената, но и извикването на невидими същества от най-високите сфери. Те не могат да слязат нито с молитви, нито с медитации, нито с постене и песнопения, паневритмии и посрещане на изгревите или с така наречения  "чист живот", за мнозина все още синоним на "безполов" (упорита стара представа). Всички тия методи са духовни, не по-високи. Божественият метод за въплъщаване и идване на Божествени същества от Божестве­ния свят изисква изпълнение на волята Божия такава, каквато е конк­ретно във всеки отделен случай, а не с предпоставеното определение, че  "целомъдрието е отказване от секса". "Цялата мъдрост" за Любовта я знае и може само Бог; но даже и Той не дръзва да дава канонични определе­ния за нея, тъй като това е най-големият грях. Любовта даже и за Бога, макар и Негова Втора Проекция, е непознаваема – тя е най-тайнственият обект на агностицизма след сферата на Духа. Най-големият грях, ис­тинското загубване на целомъдрието и девствеността и съответното грехопадение е нагонът да се дават рецепти и определения за любовта, валидни за всички. Съжалявам, но духът на главата ти за целомъдрието сякаш излиза от твоето минало, а ние те познаваме от Небето и от кни­гите ти в нова светлина. Хората се учат от тебе на друго мислене, а тук се връщаш с векове назад. Както Учителят, така и някои много напред­нали бели братя като Нийл Доналд Уолш отдавна не употребяват думата  "целомъдрие" в елементарния клерикално-калугерски смисъл – не го тре­тират като полово въздържание. Твоят дух е разбрал това по същество, но въпросът е, че водим битка за спасяване на свещени думи – не искаме да ги оставим с пълнежа на езичниците, старозаветните, новозаветните и праведниците. Ако те се проврат в този вид в новите ни книги и пропо­веди, хо­рата ще се чудят защо се причисляваме към Христа и Учителя, а не сме съвсем адекватни на учението им, говорим като църковници. Бо­жественото отношение към сакрала, либидото, отдавна е разбрало, че моделът за издигане на Кундалини към Сахасрар чрез затваряне на Мулад­хар е идея на Четвъртата Раса и пропадналите индивиди и учения на Пе­тата. В случая не е важно дали ще тече тази свещена творческа енергия нагоре или надолу – важно е дали изпълняваме Волята Божия във всеки отделен случай. Това сам ти го казваш на някои места. И в този случай е валидна молитвата от Учителя:  "Господи, не ми е приятно това, ко­ето искаш от мене за това същество, но заради Тебе, Господи, и за­ради него, ще го направя". Тантра има своя славянски и български вид, а един автор на книга за Тантра пише в увода си:  "Аз не съм сигурен дали ще се справя перфектно с обяснението на това, що е Тантра, но в едно съм напълно сигурен: Тантра не е Йога". Според този автор, ако Йога се базира на инволюционното учение за сублимация на либидото чрез духовни практики и неговото затваряне за нормална природна функция, то съчетанието "Тантра-Йога" е немислимо. Ето една справка от уикипе­дията: "Произходът на думата "йога" в санск­рит може да се изведе от 3корена, описвайки 3 различни основни значения. Първо е значени­ето, произтичащо от преходния глагол юджир (yujir) - свързвам, об­вързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам(yunakti). Среща се, примерно, в Rigveda. Вто­рият произход на думата се свежда до пре­ходния глагол юдж (yuj) управлявам, контро­лирам (yojayati) -yuj-samyamane. Среща се в Manu7.44, Mahābhārata III.2639. Третото зна­чение идва от непреходния глагол юдж (yuj) със значението на кон­центрация, юдж-самадхау (yuj samādhau). Вяса (Vyāsa) правилно опре­деля Йога като самадхи (yoga samādhi), а Вачаспати (Vācaspati) опре­делено посочва и извеждането на смисъла от по горео­писания корен. Трябва да се отбележи, че с времето думата Йога придобива допълни­телни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значе­ния, в които се употребява думата Йога." Не че трите основни значения на "йога" не са верни и фундаментални в духовния път, но първото поначало съвпада с това на думата  "религия" (relrgdre –  "отново свързване"). Етимологията и сематниката на  ду­мата "тан­тра" е също  "връзка", но и "изтъкавам", "цялост". Във втория смисъл, тя би трябвало да е възлизане от духовния в Божествения свят, към холивселената, цяловселената. При нас има паневритмично упражне­ние "Тъкане" - процес на обединение, синтез, интеграция. Най-ба­залният синтез е този на Свещения Мъж със Свещената Жена, за да се роди Све­щеното Дете. Според някои, напълно тантрическа по етимология и се­мантика е и свещената ман­тра "Ом Мани Падме Хум". Второто значение на "йога" е "управлявам", "контролирам". Тезата за управляването и контролирането на нисшето от страна на висшето е базална и при Учи­теля и тя има своето твърдо определено място, но само в рамките на Петата сте­пен на обикновения човек, според Пентаграма – това е Же­зъла или Скиптъра, степента на Светеца. Светецът минава задължи­телно през пълно полово въздържание и строг контрол на тия енергии, за да изгради съответната чакра и съответното духовно тяло. При много светци обаче съществува опасност, както и при интелектуалците и ге­ниите, да се възгор­деят и да почнат да разиграват властническата си драма над Божесвените органи и сис­теми, които са им дадени от Бога и Природата, за да се чувствуват робовладелци, госпо­дари, духовни "кочи­аши и каруцари"... Това насилие принуждава Карма да ги въплъти в след­ващи прераждания като инвалиди, проститутки, извратени или насилвани сексуално мъже и жени още от деца. В Божествения Път – Вътрешните Пентагрални Посвещения на Ученика и Централните Посвещения на Учи­телите – въпросът за управлението и контрола е съ­вършено друг. И там се осъществява самоконтрол, но съвършено друг: да не излезем от Ця­лото, Цялостта: да не пренебрегнем един орган или система, за сметка на други. Там разбирането е Божествено, синтетично, интегрално, хо­листично: всички системи и органи в нас са от Бога. Грях е да намалиш или увеличиш функцията на един от тях извън пара­метрите му и по този начин да причиниш вреда на цялото, на здравето, на организма. Най-виш­шите ученици и Учителите реализират този принцип не само вътре в себе си, но и социално, във взаимоотношенията и взаимообмена. Когато е по Волята на Бога, те не могат да пренебрегнат и най-малкото същес­тво, което е част от Цялото, понеже ще нарушат психофизиологията на Цялото. Тази обмяна става едновременно на всички полета, на няколко или на само на едно поле – няма значение на кое. Майсторът е благоволил да дойде пак да ни говори самата Истина, а ние, калфите и чираците, пропо­вядваме стари идеи. Майсторът казва (тук вече ще Го цитирам без отп­равки, но преписът е точен): "Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде. Тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реа­лизирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно къде и в кой свят се реализират нещата."; "Религиозните спъват пътя към Царството Божие! Те са застанали насред пътя и не отиват по-на­татък. Светските хора им казват: "Вървете наред! Искаме да разбе­рем какво нещо е Бог." А религиозните, застанали напреко на този път, искат да наложат своите разбирания на света. Как може това? Та най-напред те нямат образ за Бога!"; "Любовта не се ограничава! Когато някой иска да ограничи Любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не изтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната Любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колек­тивната Любов на всички разумни същества, то тя не е Любов. И тъй, Любовта е проява на всички същества, които са завършили своето развитие и са дали път на Божественото в себе си. Ще ка­жете, че не разбирате тази Любов. Това ни най-малко не значи, че не трябва да обичате! Ще обичате колкото и както можете"; "Минава­нето във висшия живот трябва да бъде последователно. Да няма крайности. Калугерството не е разрешение на въпроса. Бягането в горите – това чувство е допринесло нещо, но не е разрешение на въпроса. Тепърва трябва да се разреши въпросът!"; "Вие трябва да знаете, че личните чувства са необходимост както за Космоса, така и за човека специално."; "Любовта е сила, която се проявява нався­къде по един и същ начин. Тя не може да бъде "велика" или "малка", "свята" или "порочна", "чиста" или "нечиста". И в най-глупавите си прояви, тя е по-умна от най-великите философи и по-мъдра от най-големите мъдреци в света!"; "И най-безумната постъпка на Лю­бовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта!"; "Всички същества – от единия край на живота да другия – са носи­тели на Любовта. Който разбира този закон, той придобива съвър­шенството […]. Божествената Любов е голям, вечен извор, който тече непрестанно. Празните съдове пълни, а до пълните не се до­косва."; "Ангелите са същества на Любовта. Когато слизат на Зе­мята, ангелите трябва да намерят поне една сродна душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на не­бето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? - Влюбването е придобивка, печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора по отношение на Лю­бовта?[…] Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е не­говата сестра, излязла от Бога от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че е намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте както Бог е определил!"; "Щом се влюби в някоя мома, момъкът предвари­телно трябва да остави свободна врата в себе си, през която мо­мата може да излезе – т.е. да се влюби в друг момък. Човек се осво­бождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. Те представляват змията, която го е обхванала и здраво го държи. Ко­гато търси Любовта, човек трябва да отиде при голям извор, който навякъде тече и дава на всички изобилно. Докато намери големия из­вор, той ще ходи от един извор на друг, ще обиколи всички по-малки извори. Ако търсите извор, който тече само през едно място и дава вода само на един човек, вие сте в стария живот още, в старите за­кони. Според законите на новия живот, вие трябва да знаете, че сил­ната енергия протича от много места и дава живот на много съ­щества; слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същество."; "Който добре разбира и прилага човешката лю­бов, той ще разбере и Божествената. И, обратно: който разбира и прилага Божествената Любов, той още повече ще разбира човеш­ката. Всеки трябва да мине през човешката любов, и после да стигне до Божествената. Няма нищо лошо, когато човек минава от човеш­ката към Божествената Любов. Опасността е само в това, че когато човек заспи в човешката любов, остава там за по-дълго време, от­колкото трябва."; "От теб не се изисква да създадеш някаква голяма вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и ще го поддър­жаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в разрез с Него. Ако ти не обичаш и не поддържаш живота на милиардите същества в себе си – клетките, - ти не си в съгласие с Бога. Човек трябва да знае, че всички клетки в тялото му, както и всички органи, имат желание да обичат. Който не разбира тези нужди, той им забранява да обичат. Днес им забранява, утре им заб­ранява, докато един ден всички органи в него се атрофират и той казва: "Утвърдих се вече, станах правоверен." Той мисли, че се е ут­върдил в идеите си!… В такова  "утвърдяване" няма никаква фило­софия, никаква наука!"; "Днес хората не успяват, защото се намират под влиянието на учения с различен морал, с различни становища. Едни забраняват на човека едно, други друго, и той вече не знае какво да прави и какво да не прави. Всичко, което Природата е създала, е разумно! Иска ли да се прояви, човек трябва да дава ход на ония свои желания, които произтичат от дълбочината на неговата душа."; "Колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия от духовния живот, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат." "Единственото нещо, което човек още не познава, е Любовта. Това трябва той да изучава на Земята: да възприема и предава Любовта!" 

296 – "Честен поглед върху себе си". Нещата отново си ги казал по един най-откровен и точен начин, но има известна тенденция да излиза пак на повърхността предишният ти субективен индивидуализъм. Това е разби­рането, че в даден момент човешкият дух започва да плава съвършено сам, упопвавайки се 100% само на вътрешната си връзка с Бога, и че връз­ката с външен Учител и Светите Писания вече е напълно излишна ("...пламъка на осъзнаването, който унищожава всички книги, всички свещени писания, всички авторитети, защото се ражда вътрешният Авторитет.") Струва ми се, че в този пункт също би трябвало да има диалектика: партньорството между Учител и Ученик с голяма дистанция между тях не се прекратява, то е вечно. Известно е, че дори и когато уче­никът се свърже тотално с Бога вътрешно и вече може да знае и може чрез Бога много, в същото време Учителят Му също е извършил един "главоломен" скок напред в богопознанието и богоравенството. Това може да звучи парадоксално, но е изяснено в Словото: богоравенството също е на степени, тъй като сам Бог се развива. Така че когато ние сме на дадена степен на богоравенство, нашият вечен Учител е винаги на пистата с много светлинни години или манвантари пред нас и е на много по-висока степен на богоравенство, в сравнение с нас. Свещената двойка Учител-Ученик е неразрушима, това е главен закон на Йерархията. Дори и когато самите ние станем Учители, над нас винаги ще има души, по-нап­ред от нас в богоравенството, а най-напред – Единственият Учител. Това е предвидено и устроено така, понеже душата ни би трябвало да бъде не по-малко силна и прекрасна от духа ни, а доминантата на душата е нуж­дата да обожаваме, да благоговеем, да се прекланяме и да служим по чужд модел. Както е известно, вътрешното обожаване на Бога и благоговее­нето пред Него във всемирния Му всекосмичен вид е доминанта на учени­ците от най-ниското, Първо Пентагрално Посвещение, и на Учителите от Първи, най-нисък ранг в Центъра на Пентаграма ("Зелените Учители"). Узряването на  "зеления ученик" и  "зеления Учител" за следващото стъ­пало изисква влюбеност не в себе си и в Невидимия Бог, а влюбеност в Господа – Учителя на Земята като Богочеловек и в птиците от Ятото му, които са по-напред от нас в клина. Това е въпрос именно на влюбване – вечната нужда на душата да е в орбитално положение около Любимия. Това е потребност на душата, затова Второто Посвещение на Смире­нието е разцъфване именно на душата, след като в предишния цикъл се е самоутвърдило себето. Не казвам "духът", но "себето", субективността, индивидуалността на зеления ученик или зеления Учител, чийто първи изпит и постижение са били именно да отхвърлят всички външни автори­тети без изключение и да открият Вътрешния си Авторитет. Ала това е само Първо Посвещение. То е още нарцистично, но създава илюзията за цялостно богопознание и сливане с Бога, понеже е една тяхна мощна про­екция – човек има вече Първия лъч над главата си и е на две степени над Гения и на една – над Светеца. Обикновено той излиза и навън в света като авторитет и привлича множество жадни души, обаче в творчест­вото и поведението му не си личи обожаване на някой над него чак до сълзи. Все още в него има сянка на Съдията, на Титана, на Свръхчовека – това е типично за почти всички старозаветни и новозаветни Пророци. Те имат само един лъч – могат да бъдат апостоли само на себе си и на собс­твения си вътрешен глас, на собствените си книги и лекции. За този вид посветени народът казва:  "Празният клас стърчи, пълният е наведен". Не че зеленото жито не е сладко и полезно, но то е в млечната си възраст и затова придава на себе си и на последователите си субективистични, индивидуалистични, нихилистични и анархични тенденции. Истинският Апостол – Златният Ученик от Второ Посвещение и Златният Учител от Втори Ранг – изпитват неукротимата жажда да разпространяват учението на Господа на Земята или поне на някой по-напред от тях: над тях грее Вторият Лъч на Разпознаването, Влюбеността и Смирението. Ние имаме такива приятели! Стърчащият клас не може да изпита такъв импулс, понеже възприема себе си като единствена точка от хологра­мата, която може да възпроизвежда цялата холограма. И наистина, при зелените ученици и учители е точно така, обаче те все още нямат поня­тие за мощност на точката, мощност на индивидуалния кристал. Възпроизвеждат Цялото и даже творят като Него, но с по-малка мощ­ност – с по-ниска "резолюция". Като ги четеш или слушаш, наистина виж­даш  "фотографията" на Цялото - тя е истинска, прекрасна, чиста, вярна като колорит и основни очертания, но размазана, замъглена. Те си имат кръг от фенове, които харесват точно тази разделителна способност. На този етап, поради необходимостта от самоутвърждаване пред себе си (най-ниската точка в инволюцията), те приличат най-много на Гения, който е на две степени под Пророка, и на една на Светеца, който се бори за  "чистота" и  "целомъдрие". Геният се храни от блестене и самоут­върждаване пред другите, Светецът – от самодостатъчността, а Про­рокът – Зеленият Ученик – от самоутвърждаването пред себе си и пред Бога вътре в себе си, от собствения си вътрешен глас, като най-меро­давен. Пламне ли Вторият, Златният лъч на Зрелия Житен Клас, резолю­цията рязко се повишава и ние виждаме същата картина много по на фо­кус. Смирението диктува на зрелия да постави собствената си холоточка в резонанс с  най-мощната или някоя по-мощна точка и в нейна услуга, по­ради което Посвещението на планината Морея дава много по-високо и ясно богопознание и богоравенство, отколкото това на планината Ара­рат. Същото става и с Учителите от Втори Ранг в Центъра на Пентаг­рама – Златните, - но с невъобразимо по-висока "разделителна способ­ност". Различието в черепа и лицето, в поведението на отделните кате­гории Ученици и Учители, е обект на особена Божествена наука, която дава съвършено ясни критерии. Опиващите се от богоподобието на вът­решния си глас и духовните фотографии на Бога, които снемат, имат своите реални основания, но наистина нямат понятие за резолюция. В самото им холическо тяло има много по-малко холоточки, отколкото в по-напредналите учениции и Учители, поради което възпроизвеждат Божес­твеното на нивото на своята актуална разделителна способност. За феновете им, които имат много по-ниска собствена "резолюция", тия картини на Мъдростта и Словото са възхитителни и достатъчни – те ги обогатяват. В богопознанието и богопроявлението обаче също има ево­люция и йерархия, базиращи се на умножаването на индивидуалните хо­локристалчета или холоточки. Това вече идва от кондензацията на Аза, Божественото Его. Изводът е същият: преклонението пред Първия Бегач и Бегачите пред нас е израз на възхищение, налюбов, на Смирение. Ние ще станем оптимално богоравни и равни на Първия едва в най-последната степен на еволюцията си, когато преминаваме в преволюция (еднаква резолюция с тази на Първия и на Първите, макар че пак всяка холоточка и холограма е с индивидуални обертонове). Едва тогава се стига до пълния обем на положението "дух, мощен като Бога и едно с Бога". Добрата но­вина е, че това е постижимо още на нивото на ученичеството. Обаче то става едва на Голгота – при Петото Пентагрално Посвещение. Там се явява не само Христовият Образ, но и Христовото Поведение. Там си първи в очите на Бога, понеже лансираш себе си и собствения вътрешен глас и изявите си на пос­ледно място. Безименно, некомпенсирано по ни­какъв начин – и последно по ред. Ние позна­ваме такива хора. Ландшафтът има такъв закон: които са близо до върха, не могат да го видят. Те виж­дат само себе си и близките могилки и връхчета – изглеждат внуши­телно. Но при навеждащи се вече класове като тебе се отваря и зрението за Водача и Ятото – амал­гамата на огледалото ти вече се лющи усилено и през съклото те започват да се виждат...
             По въпроса за кръщението има изяснени и други положения и съот­ветни немалко примери. Задължително езическо кръщение от Бялата Ложа трябва да получи всеки сата­нист и всеки атеист, ако иска да си спаси душата. Задължителното старозаветно кръще­ние в синагога или със старозаветен ритуал трябва да приемат почти всички езичници, за да се спази еволюционният ред и последователност – включително всички мохамедани, индуисти, йоги, будисти, тантристи и пр., дори и да имат ранг на гуру. Ошо, например, въпреки че даде на света теоретически едни от най-брилянтните и верни уроци за истинско християнство, не можа да получи Христово Посвещение, понеже в края на живота си гово­реше абсолютни глупости и цинизми за Христос. Има смекчающо вината оправдание, понеже по това време Ошо беше вече жестоко зомбиран и натровен от сатанистите в Америка, но духът му не беше на ниво да се справи с това. Църковно-християнското клерикално кръщение важи само в някои специални случаи при старозаветни (независимо дали са юдеи или по еволюционна степен), обаче в други случаи и езичник, и старозаветен, и новозаветен могат да минат през свето кръщение без клерикален ритуал от известните на Земята. В Школата и Църквата на Всемирното Бяло Братство има строго специални процедури и за това. Праведният е над новозаветния и за него си има специално кръщение за Първото Пентаг­рално Посвещение, което се провежда в области като Етрополската – не в църква със свещеник, а с мистични ритуали на Новата Школа на особени места сред природата (там има етерни храмове на Бялата Ложа). Имах случай в Рига, когато ме помолиха да проведа подобен ритуал - и съот­ветните хора, които бяха вече ученици над праведника (пророка), получиха "печата" на Новия Път чрез Кръщение за Второ Пентагрално Посвещение, както и съответните ангели и богове пазители. В такива особени случаи едно католическо, православно или евангелско кръщение би било пагубно, понеже праведник или ученик може да бъде увреден сериозно от съответ­ните егрегори и да се върне назад в еволюцията си. В България и при духо­вете с българска небесна националност, узрелите се превръщат от езич­ници в хора на Тайния път първо чрез няколко вида орфическо, нестинар­ско, богомилско и адамитско кръщение (провеждат се и до днес от съот­ветните Посветени в Рила, Родопите и Странджа и ние имаме връзка с тях). После някои минават през старозаветно мистическо или клерикално кръщение, но само чрез юдейски свещеник от Бялата Ложа. След това някои минават през христианско кръщение, но еволюционната последова­телност изисква да се мине от католи­ческо в православно и от правос­лавно в евангеско (и то зависи точно кое евангелско) - обаче пак през жи­вите църкви със свещенослужители от Бялата ложа. Има юдомасонско правосла­вие на черната ложа – ако ти направят такова кръщение дори и в църква, ясно къде отиваш... Има и евангелисти от черната ложа – и те търсят клиенти за ада. Всички те се отлича­ват с верската си нетърпи­мост, с тоталитаризма си, с бясната самоувереност, че само те са от Бога и всички други са от дявола. Но по усмотрение на Бога, на Учителя, на Братст­вото и на личния ангел-ръководител, някои души не са длъжни да минават през клерикал­ните кръщения, понеже са подпалили съответ­ните чакри и центрове в минали прераждания и те работят. Минават само през Петте Кръщения на Вътрешниите Пентагрални Църкви, които имат своите координати и географски – не само в България. Всеки човек, всеки ангел или божество в човешка форма от дадено Посвещение, полу­чил съответното Кръщение, има абсолютно строго определени френоло­гични, физиогномични, хирологични и телесни черти – строго специфичен вид на генома. Разбира се, с окраската на индивидуалната мо­нада. Така че никой никога не е излъгал Бога къде се намира в тая Стълба, какви са мо­ти­вите му и какви – делата му.

 313 – За Учителя на Черната ложа. Ако желаеш, тук би могъл да допъл­ниш това много точно описание на този Учител с едно твърдение от ни­вото на Божествените Школи, не само на духовните и клерикалните. Не само в Учителя и осиянията на Елма, но и в други източници и от други автори узнаваме тайната, че Дяволът и Черният Учител всъщност са велики космични актьори, които по същество не са зли и противници на Бога. Те са преиз­пълнени с любов и преданост към Него, но имат гигантс­кото смирение да играят роля по върховната молба и с върховния контрол на Отца, поради някаква най-тънка стратегия. Твърдението, че Черният Учител се опитва да сложи знак за равенство между плътта и духа, между тленно и безсмъртно, е напълно вярно, но би могло да се допълни с пояс­нения от Словото за взаимната им диалектическа неразделност и обусло­веност - въпреки че духът и безсмъртното са субординаторите, а плътта и тленното - субординираните. В беседите и осиянията се говори и за Божествена плът; а твърдението на Учителя, че колкото и да се опитваме да откъснем духа от плътта, това е невъзможно, се среща не­веднъж в Словото Му. Имаме разбирането, че всъщност Дяволът се от­личава със сблъскването на духа с плътта и желанието му да изкорени изцяло едното или другото, за сметка на противоположното. По това именно, велики посветени като Рудолф Щайнер разграничават Луцифери­ческите от Сатанинските религии. Божественото Учение през всички времена не е религия, а повик за разумен и любовен баланс между пречис­тената плът и примирения дух. Ако нямаше  "Божествена плът", нямаше да има и израз в библията, че един ден "всяка плът ще види Бога". Затова най-високите Посветени се борят за спасяването на още една дума от натикването й в ада от страна на Луциферическите религии – свещената дума "плът". Тленното също е един ипостас на Бога и на цяла една Бо­жествена вселена – то има своето велико предназначение. "Той наистина е богоотстъпник, богопротивник и човеконенавистник!" – Дали е на­истина така - или като любим Божий Син, брат на Христос, Дяволът перфектно играе ролята си на лошия герой? Не държа да го добавиш, каз­вам го само за тебе, защото това твърдение го има и в беседите, и в оси­янията ["За Христос и брат Му Дявола" – 4.03.121(1985)г.]. Разбрали са го и зрящи души като Достоевски, Н.Лесков и Марк Твен и др. Тук и на други места отношението ти към Дявола съвпада с църковно-ортодоксалното разбиране на старозаветните и новозаветните, даже на "праведниците", а днес има вече много ученици и те са запознати с беседите на Учителя; хиляди хора в интернет четат и новите откровения на Словото. Така че би било добре да се отчете в книгите ти и този аспект, за да не кажат, че си на стари позиции по този въпрос, след като другите ти откровения са на такова завидно ниво. Абсолютно вярвам във високата ти духовна евоспособност (способност за еволюция), понеже от години не само каз­ваш, но и доказваш на дело думите си: "...но ако сменим гледната си точка (а колкото е по–малко егоистичен човек, толкова по-гъвкаво и пластично е съзнанието му), ще видим нещата по различен начин. Затова аз се радвам на многообразието от гледни точки (особено ако някоя от тях ми носи нещо ново, непознато), уважавам ги, като по този начин уважавам Бога в другия, и не се опитвам да оспорвам и оборвам никоя от тях. Има гледни точки, които са истинско пре­дизвикателство и обогатяват моята представа за нещата - те са тест за мен дали мога да ги погледна и видя и от тая страна. Всеки един от нас е изразител на един аспект от многообразната Истина, защото според моето виждане Истината е една, но тя е многооб­разна, многостранна, и ние виждаме от нея онази част, която ни поз­волява нивото на съзнание и гледната точка, която то ни предос­тавя". А в "Новогодишни картички" от 26-31.12.120г.(1984)г. има директно послание на Елма до Брата на Христос - другия любим Син на Бога - НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА 69: "О ти, който предаваш ключовете на тая планета! Нямам още какво да ти кажа - благодаря ти за неприятната служба. Такова смирение никога не съм виждал: да поемеш в ръцете си скиптър; да покриеш главата си с черно! Нощта Ми сега те покрива - по­чивай си. Много, много бяха нашите срещи и разговори. Нямам нищо про­тив тебе, както мнозина очакват. Ти Ме познаваш от още тогава; Аз те зная от много по-рано. Никой не знае колко много съм плакал всеки път, преди да те помоля да Ме предадеш. Никой, освен тебе, нямаше тъй безп­ределна преданост - преданост на любимия Син, по-любим и от онзи, който не вкусва смърт от ония години донине (става дума за ап. Иоан)! Но наградата си е награда: затова и чрез неговото Евангелие приемам в дома Си мнозина. Но лоша беше зимата; тежка - епохата. Предатели колкото искаш; но да се намери един от Летящите, който да се съгласи да играе роля, не беше тъй лесно. Ако има някой да се е скитал тъй много немил, клет и недраг - нека дойде да Ми се обади! Праведен до мозъка на костите си; неправеден по Моя молба - заради Пиесата… Дори и лицето, и фигу­рата си прие да измениш - и те мразят милиарди от толкова много хиля­долетия! Не се спря пред нищо, за да повдигнеш нож над човечеството - само за да изпълниш молбата Ми. Не приема сърцето ти кръв и стенания и гробове, но ти се наемаш с това представление. Пред очите на всички вселени, само ти си смиреният, който отнемаш надежди, за да ги връщам Аз; изтръгваш вопли - за да ги утешавам Аз; погубваш животи - Аз за да ги обновявам; души даже погубваш - Аз за да ги спасявам! Най-голям талант и най-страшна саможертва - ето какво си ти, Злият Гений на нашата Драма. Само Аз зная с каква пламенна обич и с колко ридания посрещаш ти всяка осиротяла душа, която се е отрекла от себе си при изпитанията. Само Аз знам как адски се мъчи сърцето ти, когато влагаш нож в ръцете на всекиго, с надеждата, че ще го хвърли! Само Аз, а с Мене и цялата улт­равселена, наблюдаваме как изпитваш същества и народи, цели природни царства и супервселени - за да минат през Пещта на Великото Самоот­речение! От колко айòна и с колко еòни покъртителни сцени попълваш паметта Ми с опит? Не си ли единствен ти оня, който знае, че сам Аз взимам живо участие като Добрия Герой в Моята Космическа Драма? Само ти си наясно, че ние играем пиеса, неписана предварително никъде; неиз­мислена - и все пак измислена. Само ти и Аз сме способни да приемем но­жове на живо в сърцето си, да се оставим да ни разпъват, да се оставим да ни разстрелват; да се оставим да ни съдят и благославят… С милиони и милиарди, душите, подобни на блеснали капки от скръб и сияние, се пре­цеждат през нашата Драма - една по една през стотици години - в Съвър­шения Свят на Найанда! Самата най-чиста есенция на Битието – самоот­реклата се човешка душа напълно от себе си - прозвучава, подобно пад­нала капка в тишината на Езерото, в очакване на хилядолетията… Та­кава е засега нашата тъжна и истинна Драма: Аз - на единия полюс, а ти, братко, на другия. Зная: хиляда години ти ще почиваш в неизмерим покой и блаженство, понеже скръбта ти не беше по-малка от Моята. Сега Аз те "връзвам" - по думите на сценария… Тези бедни създания не разбират от друго, освен от "престъпление" и после - "възмездие"… Само една Моя въз­дишка - и стотиците хиляди сенки в душите на хората, с които ти ги на­сели от милост, мигновено ще хвръкнат на Запад, на Залез, и ще отидат и те да почиват. Не вампири и дяволи, а живи, печални искри от самата ултравселена ще се възвърнат в родината си, за да представят във филми своята опитност. О, скъпи Мои наставници и презрени от хора и църкви създания – получете и вие заслуженото! Подтиквайки, подстрека­вайки, изкушавайки, вие наказвахте после душите, обичащи себе си - пока­захте им на дело какво значи да оскърбиш ближния… Когато слугите ти предават ключовете на "Новия Йерусалим", ще те повикам, за да присъст­ваш. Силата ти, както и Моята сила, преминава на стра­ната на крот­ките. Наистина, домовете, които приготвях милиарди години, пръс­нати из всички райски звезди и планети, най-после ще приемат стопани! На до­бър път - и приятно отлитане! Братко Мой, никога вече няма да те моля за такава услуга! След хиляда години по Абсолютното Време отново ще те повикам, за да направиш ревизия. Но тогава няма да слагаш генната маска. Хората ще бъдат културни - ще разбират от най-малкия намек. Жилав - но праведен; лукав - но най-истинен; ехиден - но най-деликатен; наказващ - но справедлив; играещ неотразимо, сякаш напълно наистина, в сцени на ярост, порок и физическо изтребление, ти ни спести милиарди години изследвания! По новия метод - "космическа драма" - всяка монада показва дефектите си до последната шупла - само защото не знае, че я наблюдават. Почивай в мир - до момента на Празника!"

317 "Божествената духовност изхожда от идеята за първородния грях и деформираната човешка природа. За нейното изцерение ос­новно средство се явява покаянието. То води до съкрушено сърце. От съкрушеното сърце се ражда смирението, а на смирения се дава бла­годат." - Извинявам се, че пак се намесвам с едно допълнително мнение, което съвпада с това на много по-мъдри хора от мене. Както е в примера ти със Сократ, и тук тезата ти може да се допълни с друга, която не съвпада с нея, но и двете да са верни – именно това е диалектика. Тук в скоби мога да разкажа за раздразнението на брат ми и недо­умението на ръководителите на Лекториум Розикруцианум, когато им зададох един "неудо­бен" въпрос. В София бяха дошли да изнасят лекции и провеждат духовни служби едни от най-високите посветени от холандския клон на розенвкройцерството, основан от Ян Ван Райкен­борг. Брат ми внесе това учение у нас, преведе и му отпечатаха няколко дебели труда на Райкен­борг, спонсорира построяването на луксозния им триетажен център в Люлин. Моят прост въпрос беше: "Защо Райкенборг навсякъде счита диа­лектиката за нисша проява на адския и преходния свят, след като богът на философията и мъдростта Хегел я въздига на равнобожествен трон?" - Още от началото разбрах, че Райкенборг и последователите му не поз­нават Хегел, въпреки че са европейци с образование. Просто човекът (ли­дерът им) се е подвел от думата "диалектика", не знаейки за най-върхов­ното ù значение - абсолютен триумф на философията в историята на човечеството, и я е запомнил с най-старото ù значение "изкуство на спора", въвел е и собствено значение в нея – раздвоен свят, чиято нисша, материална половина, е под властта на Дявола. Получава се дразнещия, остарял дуализъм, типичен за ортодоксалните религии на залязващата пета раса – не само езическите, но и католицизма, православието и еван­гелизма. Непознаващите богомилството и произхода му от Учителя (Боян Мага преди 1100 години), изкараха и него дуалистично! И до днес окул­тисти и мистици на запад от голяма величина, уж последователи на Учи­теля (напр. Прекрасният Филип Кар-Гом), прокарват в лекциите и книгите си тази теза и отблъскват търсещите от богомилството – принизяват го до манталитета на противопоставянето. И до днес цяла Русия е все още под похлупака на византийския чернокапски ортодокс, който изтъква като първа и единствана крачка към спасението именно идеята за първо­родния грях, нуж­дата от покаяние и съкрушаването на сърцето, за да се стигне до смирение. Княз Бениамин въстана рязко срещу налагането на тази идея и този метод като първи и единствен. Като Велик Учител, той даде съвършено ново учение. Това лиши егрегора на православна Визан­тия от милиони жертви – той и до днес ги смуче чрез вярата им в "единствено верни и пра­вилни" църковни технологии. Тук не е мястото да правим този анализ и това разграничение, но искам да подчертая, че споменатият ме­тод е въведен от църковните отци, които са окастрили и изменили сери­озно истинските Слова на Учителя още преди Никейския събор и са съз­дали егрегориални евангелия, в услуга на съответните егрегори. Трябва да се знае, че идеята за първородния грях и нуждата от покаяние и съкру­шаване на сърцето, за да се стигне до смирение, важи само за една малка част от душите и е валидна като метод единствено за преминаване от IV към V степен на Обикновения човек от външния кръг на Пентаграма. В отделни случаи работи и за минаване от V към VI и от VI към VII (броени от най-ниската степен нагоре). Истинското, неортодоксално Смирение, се добива едва в VII степен (Второто Посвещение на планината Морея) и пътя към него е съвършено друг. От старозаветните и новозаветните глави на църкви досега са го получили само равинът Даниел Цион и папа Иоан XXIII (Ронкали). Православен патриарх и евангелски духовен глава досега няма с Втори Лъч над главата, понеже още не са започнали да про­повядват и печатат Словото на Бога от последните Му изяви на Земята, но има хиляди Негови тайни ученици в съответните вери, манастири и църкви. Това важи за водачите и авторитетите на всички останали цър­кви и идеологии, с някои известни изключения. В Тибет и Хималаите също има – дори езичници – с Второ Пентагрално Посвещение; някои от тях идват в България, за да получат повече от 2 лъча. От българите, с Второ Посвещение е известният евангелист Стоян Ватралски (първият бълга­рин, завършил Харвардския университет), от теософите – Николай Рай­нов; но има и много други. От райхенборговите розенкройцери го получи един от най-скромните им и възвишени ръководители – известен обоист по професия. Той обяви публично името и ранга на Учителя. Всички уче­ници от планината Морея се обединяват от разбирането, че има и други методи за спасение, много по-високи и ефективни от покаянието; че пока­янието не е единствената Тясна Врата и не е валидно и задължително за всички. То е неизбежен метод само за тщеславните и горделивите – именно на тщеславните, горделивите и самомнителните то е необхо­димо повече от всичко друго и затова леят тъй много искрени сълзи, ко­гато го постигнат. Чувството за вина и греховност е "крайъгълен ка­мък на християнстввото" и спасителна пролука в скалите само за та­кива. От Второ Посвеще­ние нагоре обаче такива сълзи обаче се изтриват напълно и се считат за голям грях. Те са основни инквизиторски инстру­менти в ръцете на опитните християнски егрегориарси и проповедници от Черната ложа – чрез тия две чувства те са манипулирали и все още мани­пулират милиони хора, докато ги зомбират безнадеждно и ги вкарат в лудницата и гроба. Чрез "Помилуй меня грешнаго" са вкарани в ада много повече нещастници, отколкото са спасени: това е акашовата статис­тика! Ясновидецът в акашовите записи би казал, че съветът "Дръж ума си в ада и не се отчайвай!" е бил даден на св.Силуан не от Господа, а от един от най-черните православни егрегориарси, изпаднали в адската зона. Те имат въпиюща нужда от точно такова съзнание на жертвите си, от ко­ито смучат. Големият руски мистик и ясновидец  Даниил Андреев, син на известния писател Леонид Андреев – обяснява детайлно в уникалното си съчинение "Роза мира" какво представляват  "урицраорите", един от еквивалентите на понятието "егрегор". Днес вече това е широко известно, но по негово време хората не са знаели за тия ултравампири. По същия начин и римско-византийският религиозен егрегор фанатично настоява за държането на ада, вината и греха в съзнанието, като базален метод да дърпа живот и енергия от жертвите си. Покаянието включва този елемент, но са необходими изключителни духовни познания от нивото на Бя­лата ложа, за да не се присламчи към вярващия в тая му практика пипало на религиозен  "урицраор". В повечето случаипоследният се представя за "Светия Дух" и имитира очистително присъствие, но после си взима пар­сата огромна лихва: "осенените" от него стигат още по-едновалентно мислене, даже до делириуми и припадъци. Лично познавам не един и двама такива, за които се твърдеше, че са получили  "Светия Дух" и даже леку­ваха, ясновиждаха и пророкуваха, обаче три случая бяха много страшни: две от "осенените" стигнаха до неспирно проповядване, крясъци и припа­дъци, а един удари по главата възрастен човек в парка с желязо и го уби, понеже го бил подразнил, че е плешив... Взеха го в психиатрията - и досега е с чертите на "осенените" и се поддържа с цигари и наркотици. Случа­ите с наследствена или придобита шизофрения и циклофрения или хисте­рия са доминиращи сред осенените от "Светия Дух", особено при някои евангелисти. Тия, които са действително свързани с Него, се броят на пръсти и имат друго поведение. Не само акашовата, но и официалната статистика констатира повишения брой печални случаи в такива среди. Такова твърдение може да ядоса православния или петдесятника и той да се прекръсти ужасèн срещу нас, но е факт. Този манталитет и такова мантруване или дърдорене на духовете през егрегорния православен, кришнар или евангелист изменя лицето му по особен начин, деформира веждите и клепачите и изкривява устата му както на всички подобни, а в очите му се появява нещо съвсем не божествено. Исус още преди 2000 го­дини даде като основен методът на отстъпването, саможертвата, слу­женето, благостта, прошката, тоталното забравяне на лошото в себе си и в другите, абсолютната слепота за недостатъците, злото и греха - първо вътре в нас; практикуването на щастието, радостта и веселието. Мисленето за греха и предпазването от него, особено с повтаряне на съ­ответни молитви и мисловни латерни, просто го възпроизвежда в милион мисълформи. Това е черна магия! Ясновидците виждат тежки и миризливи, огромни слоеве от ментални паяжини, нещо като лепкав пашкул около "покайващите се" по този начин. Покаяние без саможертва е нищо, вяра без дела е мъртва. Един авторитет, минал през истинското покаяние, публикува книгите на други Божи хора преди своите, а неговите обнарод­ват приятелите му. В Рига такъв човек беше Валерий Сергеевич Бабаев – лидерът на Жевя Етика (Агни Йога). Той слезе от катедрата в салоните с хиляди негови последователи и смирено я предостави на човек, когото разпозна като проводник на Новото. Седеше няколко месеца като ученик в залата и записваше какво се говори и върши, какво става в аудиториите (имаше и изцеления пред очите на всички). В залите, по 7, 8, 9 часа на ден, можеше да падне и топлийка и да се чуе. Такова нещо у нас е напълно не­възможно: понечи ли да се изкаже някой, даже и мед да тече от устата му, мигновено някой го контрира или продължава репликата му, за са се из­каже – нали и той е умен?! След секунди, вече всички духовни българи се надвикват с всичка сила (имаме десетки аудиозаписи...), понеже всеки иска да говори, без да слуша другия. Чужденците се потрисат от тази картина и се питат това ли е "Братството"... По време на беседа, сам Учителят е бил прекъсван от видни Свои "ученици" - те са влизали в спор с Него или са искали да опровергаят или "пояснят" думите му... Той търпеливо е за­мълчавал или си е излизал огорчен от салона. Поясняват Го и до днес в мъдрите си лек­ции и книги - на 500 хиляди нива под Словото Божие, - пълни с черупки от егрегорни, стари учения. Изследванията Му 11 години конс­татират най-дебелата фонтанела в света – българската... Тук е валиден анекдотът как се вари шопска глава, даже и когато даден българин не е шоп: вари се в тенджера заедно с един камък. Като омекне камъкът, шопс­ката глава се вари още три денонощия. Но Господ е решил последния път да слезе именно сред такова племе, казва: "Така е, но ако успея да пробия поне една такава глава и тя да стане смирена, ще направи чудеса в света!" Това, че Исус се е кръстил при Йоан, че сам един Миров Учител е минал през покаянието в клерикалния му вид, е било един необходим акт, за да отбележи, че то има фундаментално място на един от етапите на духовна еволюция в края на прецесионната епоха на Рибите.
            Според Пентаграмиката обаче, то не е Второто Посвеще­ние на ученика, освен в отделни редки случаи. Но дали е за всички случаи или единственият начин, Той после обяснява в 7 хиляди беседи и дава нови методи за 4000 години напред. Ние правим и честотни (фреквентни) речници на Словото: в него думите  "покаяние",  "грях" и  "вина" и особено  "съкрушено сърце" са много далече от първите места, имат много по-малка честота, отколкото в  "Църквата". Слагам църква в кавички, понеже има и Небесна, Истинска Църква, в която тия понятия днес не са "крайъ­гълен камък". От началото на Епохата на Водолея и Шестата Раса – не са! Но 2150 години в епохата на Риби – бяха. Това важи само за егрегорния календар от 12 месеца или знака (периода), който е измислен, не е верен астрономически, но действа – егрегор е. Исинският е 13-орен и една пре­цесийна подепоха по него е 1984.6 години. Толкова е продължила космичес­ката епоха "Океан", до началото на 1926 г. Според него, днес сме в епо­хата на Делфина. "Океан" започва 32 години преди новата ера, което съв­пада с етерното рождение на Христос на Земята. Телесното не винаги съвпада с етерното. Днес нямаме право да изтъкваме методи от изми­нала епоха като приоритетни. Те важат само за хората, които психически са още в миналото и не са защитили съответните подвизавания. Такива изостанали души обаче са вече значително по-малко от преди. Днес дойде едно ново Божествено и ангелско, безгрешно поколение, в чиито уста ду­мите "Господи, Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мя трижди грешнаго" не могат да се поберат по никакъв начин. Днес се опитват да реставри­рат подобни реликви на исихазма с най-добри намерения, без да подозират, че той беше най-върлият противник на богомилите и адамитите и на­съска властите срещу тях (не говорим за най-чистите и невинни иси­хасти). Тази измислица за изначална греховност е кощунство срещу Исти­ната, тъй като първата вълнà от 8000 напълно безгрешни човешки и ан­гелски души слезе на Земята още веднага след 1950 година. Това факти­чески важи и за всички останали, стига да имат дух и душа, т.е. искра Бо­жия или "монада", тъй като духът и душата са безгрешни. Грешат само умът, сърцето и физическото тяло, но формулите и молитвите за тях­ното очистване и методите, дадени на етапи след 1898, 1914 и 1926 го­дина и имащи корен още отпреди 1000 и 2000 години, използват положи­телни думи. Изключенията са малко и второстепенни. Това, разбира се, важи само за Христовите монади, а жертвите на псевдохристиянските негативистични и самоокайващи се егрегори имат шанс само дотолкова, доколкото имат смирение и интуиция. Останалите трябва да получат опита си от повтарянето на отрицателни думи и твърдения (при това неверни!). Посещението на ВИСОКИЯ ГОСТ при тебе е било, за да потвърди именно тази истина и ти си го написал: "РОДЕНИЯТ ОТ БОГА ГРЯХ НЕ ПРАВИ. НЕВЪЗМОЖНО Е!" – Това прави излишно по-нататъчното самоокайване с адската мантра  "Грешен съм"...

Край на редакционните бележки от Г.